— Всички знаят за него — прекъсна го Кара. — Представял е много зловещи фокуси. Мисля, че „Горящото огледало“ е негово.
— Жив ли е?
— Не, отдавна е починал.
Купър продължи:
— Уиър е работил в различни циркове, казина и развлекателни агенции като асистент, после започнал да дава самостоятелни представления с мащабни илюзии и преобразяване. Преди три години се оженил за Мери Косгроув. Веднага след това започнал да дава представления за цирка на Томас Хасбро и Братя Келър от Кливланд. При една репетиция избухнал пожар. Куполът изгорял и Уиър пострадал тежко, изгаряния трета степен, а жена му загинала. След това няма информация.
— Намери роднините на Уиър.
Селито обеща да го направи. Бединг и Сол бяха твърде заети и той поиска подкрепления от Главното управление на полицията.
— Има още някои неща — продължи Купър, като разлисти разпечатките. — Две години преди пожара Уиър бил арестуван и съден за опасна безотговорност в Ню Джърси. Излежал трийсет дни. Един от зрителите получил тежки изгаряния, защото нещо в номера не протекло както трябва. Освен това е съден за материални щети и наранявания на персонала. Самият Уиър също съдил неколцина директори на циркове за необосновано прекратяване на договори. В едно представление директорът установил, че Уиър използва истински пистолет и куршуми. Илюзионистът отказал да смени номера и бил изгонен. — Техникът продължи да чете наум, сетне добави: — В една статия намерих имената на двама асистенти, работили за него по времето на пожара. Единият е в Рино, другият — в Лас Вегас. Взех номерата им от Невадската щатска полиция.
— Сега при тях е едва девет часа — отбеляза Райм, като погледна часовника. — Включи телефона, Том.
— Не. След всичко тази вечер имаш нужда от почивка.
— Само два разговора, после ще нанкам. Моля те.
Том се замисли.
— Моля те. И ти благодаря предварително.
Том кимна и излезе. След малко се върна с телефона, включи го и постави микрофона му близо до Райм.
— Десет минути и дърпам шалтера — заплаши болногледачът и по тона му Райм разбра, че наистина ще го направи.
— Добре.
Селито дояде втория си сандвич и набра. Предварително записаният глас на съпругата на Артър Лосър ги уведоми, че семейството не е вкъщи. Селито им остави съобщение и набра другия номер.
Джон Китинг вдигна при първото иззвъняване и детективът обясни, че водят криминално разследване и искат да му зададат няколко въпроса. След кратка пауза нервният глас на мъжа прозвуча от високоговорителчето:
— Ъ, за какво става дума? От Ню Йорк ли казахте, че се обаждате?
— Да.
— Добре. Кажете.
— Работили сте с един човек на име Ерик Уиър, нали?
Последва кратко мълчание. Сетне гласът отново се чу, но този път по-пискливо:
— Господин Уиър ли? Ами да. Защо?
Мъжът звучеше възбудено и напрегнато, сякаш току-що е изпил няколко чаши кафе.
— Случайно да знаете къде можем да го намерим?
— Защо се интересувате?
— Искаме да говорим с него във връзка с разследването.
— О, Господи… За какво? За какво може да искате да говорите с него?
— Само да му зададем няколко въпроса — отвърна Селито. — Да сте го виждали или чували наскоро?
Последва мълчание. Мъжът от другата страна на линията сякаш се канеше да захвърли телефона и да побегне накъдето му видят очите.
— Бихте ли отговорили? — подкани го Селито.
— Това е смешно, тъй де. Да ме питате. Точно за него. Добре де. Ще ви кажа. Не съм го чувал, нито виждал от години. Мислех си, че е умрял. Последния път, когато работихме заедно, в Охайо, избухна пожар. Той обгоря тежко. След това изчезна и си помислихме, че е мъртъв. Но преди шест-седем седмици ми се обади.
— Откъде? — попита Райм.
— Не знам. Не каза. А и аз не попитах. Не е нормално да питаш някого откъде се обажда. Това не е първото, което ти хрумва, нали? Помислете. Вие питате ли хората откъде се обаждат?
— Какво искаше? — продължи Райм.
— Добре, добре. Искаше да знае дали още поддържам връзка с някого от цирка, който изгоря. Цирка на Хасбро. Само че той тогава беше в Охайо. Преди три години. И „Хасбро“ вече не работи. След пожара го продадоха и сега дава съвсем други представления. Защо ми е да поддържам връзка с някого? Аз живея в Рино. Казах му, че не поддържам. И той пощуря.
Райм се намръщи.
— Ядоса ли се? — поиска да уточни Сакс.