— Добре, добре — склони Райм.
Всъщност наистина беше уморен. И макар да не го признаваше, пожарът го беше уплашил много.
Останалите излязоха. Кара взе якето си и докато го обличаше, Райм забеляза, че е разтревожена.
— Добре ли си? — попита я Сакс.
Кара вдигна рамене:
— Наложи се да кажа на господин Балзак защо се интересувам от Уиър. Той побесня. Ще ми го изкара през носа.
— Ще ти напишем извинителна бележка — пошегува се Сакс.
Момичето се усмихна мрачно.
— По дяволите бележката — извика Райм. — Ако не беше ти, нямаше да знаем кой е убиецът. Кажи му да ми се обади, аз ще се оправя.
— Благодаря — промълви Кара.
— Сега не отиваш в магазина, нали? — попита Сакс.
— Само за малко. Господин Балзак не може да се справи сам. Трябва да опиша продажбите. И да му покажа номера си за утре.
Райм не се изненада от послушното ѝ държане, знаеше каква власт имат старите илюзионисти над чираците си. Беше забелязал, че тя винаги го нарича „господин Балзак“. Понякога „Дейвид“, но не сега. Спомни си също така, че макар Фокусника да беше съсипал живота на бившия си асистент, Джон Китинг продължаваше да говори за него с уважение.
— Прибери се вкъщи — настоя полицайката. — За Бога, днес те прободоха с нож.
Младата жена отново вдигна рамене и леко се засмя:
— Няма да се задържам много. — Спря на вратата и добави. — Утре следобед има представление. Мога да мина сутринта, ако искате.
— За нас ще бъде удоволствие — отвърна Райм. — Ще се постараем да го пипнем преди обяд, така че няма да се наложи да се застояваш.
Том я изпрати до входната врата.
Сакс излезе и подуши дима във въздуха.
— Пфу — възкликна и се качи на горния етаж; извика отгоре: — Ще си взема душ.
След десет минути Райм я чу да слиза. Тя обаче не дойде веднага в стаята му. От друга част на къщата долетя шум от удари и скърцане, приглушен разговор с Том. Накрая тя се върна в стаята за гости. Носеше любимите си дрехи за спане — черна фланелка и бели шорти, — но и някои необичайни атрибути за леглото. Пистолета и фенера си.
Остави ги на масата.
— Този човек прониква твърде лесно където си поиска — обясни, след като легна до него. — Проверих всеки квадратен сантиметър от къщата, подпрях със столове всички врати и казах на Том да извика, ако чуе нещо, но да не влиза. Толкова съм напрегната, че съм готова да застрелям всеки, който открехне вратата.
Втора част
Методът
Неделя, 18 април
Магическият ефект е като съблазън. И двете се създават след внимателна обработка на съзнанието.
29.
В неделя сутринта търсенето на Ерик Уиър не потръгна. Екипът научи, че след пожара в Охайо илюзионистът останал няколко седмици в местната болница, след което си тръгнал на своя глава, без да бъде изписан. Имаше документи, че е продал къщата си в Лас Вегас, но нямаше данни да е купил нова. Райм обаче предполагаше, че в царството на парите човек може без много шум да закупи някоя барака в пустинята.
Бединг и Сол успяха да намерят майката на покойната съпруга на Уиър. Той така и не се бил обадил след нещастието да поднесе съболезнованията си. Това обаче не я изненадало. Уиър бил егоистичен, жесток човек, който харесвал до полуда младата ѝ дъщеря и буквално използвал хипноза, за да я убеди да се омъжи за него. Никой от другите роднини не познавал Уиър.
Купър издири още данни, но те не бяха много. Уиър нямаше криминално досие. Родителите му бяха починали и той беше единствено дете.
По-късно се обади другият асистент на Уиър, Арт Лосър от Лас Вегас. Той не се изненада, че бившият му работодател е търсен във връзка с криминално разследване, и повтори онова, което вече знаеха. Уиър бил един от най-великите илюзионисти на света, но приемал професията си прекалено сериозно и бил известен с опасните си илюзии и лошия си характер. Лосър още сънуваше кошмари, свързани с него.
„… да не ни тормози толкова.“
— Всички млади асистенти се влияят от наставниците си — обясни Лосър по телефона. — Моят терапевт обаче смята, че Уиър ни е хипнотизирал.
„Също като Китинг — помисли си Райм. — И двамата ходят на психоаналитик.“
— Казва, че общуването с него е създало у нас Стокхолмски синдром. Знаете ли какво е това?
— Райм каза, че е запознат с това психологическо състояние — когато заложниците изпитват привързаност и дори любов към похитителя си.
— Кога го видяхте за последен път? — попита Сакс.