— Наложи се да проверим всички. Както и да е, ето какво открихме. Вероятно е или „Челси лодж“, или „Бекман“, или…
— „Ланам армс“.
— Да. Само те използват Модел-42 с такъв цвят. Сега сме в „Бекман“. На Трийсет и четвърта и Пето. След малко започваме да пробваме.
— Какво ще пробвате? — попита Райм.
— Ами само една врата в хотела може да прочете картата. Апаратът на рецепцията, който вкарва кодовете в празните карти, не може да разчете вече въведения номер на стаята.
— Защо? Това е глупаво.
— На никого не му трябва да го знае.
— Освен на нас, разбира се. Затова ще се наложи да ходим от врата на врата и да ги пробваме.
— Проклятие — изръмжа Райм.
— И ние сме на това мнение — отбеляза един от детективите.
— Добре, имате ли нужда от подкрепления? — попита Селито.
— Не. Няма начин.
— Да ви питам нещо, господа — намеси се Бел.
— Здрасти, Роланд.
— Познахме те по акцента.
— Казахте „Ланам армс“. Къде е това?
— На Източна Седемдесет и пета. Близо до „Лекс“.
— Името ми е познато, но не се сещам откъде.
— Той е следващият в списъка.
— След „Бекман“.
— С шестстотин осемдесет и двете му стаи. По-добре да се захващаме за работа.
Близнаците се заеха със задачата си.
Компютърът на Купър изпиука, той отвори новополучилия се имейл и обяви:
— От лабораторията на ФБР във Вашингтон… Докладът за металните стружки. Неравностите показват, че може да са от часовников механизъм.
— И със сигурност не от часовник — добави Райм.
— Откъде знаеш? — попита Бел.
— Трябва да е от детонатор — заяви сериозно Сакс.
— Точно това исках да кажа и аз — потвърди Райм.
— Запалителна бомба? — попита Купър и кимна към кърпичката, оставена като „сувенир“ от Уиър предната нощ.
— Вероятно.
— Има бензин и е вманиачен на тема огън. Сигурно ще изгори следващата си жертва. Също както е станало с него.
„Пожарът го е «убил», унищожил е старата му личност. С убийствата той се успокоява, забравя тревогата и гнева…“
Райм забеляза, че наближава 12. Скоро щеше да е следобед… На следващата жертва не ѝ оставаше много време. Но кога щеше да е нападението? В 12 или 16 часа? По врата му преминаха тръпки на раздразнение и изчезнаха в безчувственото му тяло. Трябваше да действат. Трябваше да открият къде ще е следващият удар на Уиър. Имаха съвсем малко време.
Може би никакво.
По уликите не можеха да стигнат до бързо заключение, а времето течеше.
Получи се факс. Купър го прочете:
— От лабораторията за анализ на документи в Куинс. Отворили са вестника от маздата. Няма бележки и нищо не е оградено. Ето заглавията на статиите.
Той залепи разпечатката на дъската.
АВАРИЯ В ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО СПИРА РАБОТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК ЗА 4 ЧАСА
НЮ ЙОРК ГЛАСУВА ПО ТРАДИЦИЯ ЗА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ
РОДИТЕЛСКИ ПРОТЕСТ ЗА ЛОШИТЕ ОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ В ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ
ВЪОРЪЖЕНА ГРУПИРОВКА ПЛАНИРА МАСОВИ УБИЙСТВА. ДЕЛОТО СЕ ГЛЕДА В ПОНЕДЕЛНИК
БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ГАЛАКОНЦЕРТ ПРЕЗ УИКЕНДА
ПРОЛЕТНИ ЗАБАВЛЕНИЯ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ
ГУБЕРНАТОРЪТ И КМЕТЪТ СЕ СРЕЩАТ ЗА НОВИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА УЕСТСАЙД
— Едно от тези заглавия е важно — обяви Райм.
Но кое? Дали следващата цел на убиеца не беше девическото училище? Или галаконцертът? Дали не бе изпробвал някакво устройство, прекъснало тока на полицейския участък? Райм се тревожеше още повече, защото имаха улики, чието значение не бяха разгадали.
Телефонът на Селито иззвъня. Когато вдигна, всички погледи се насочиха към него в очакване на вестта за ново убийство. Часът беше 13:03.
Ранният следобед.
Новините обаче явно не бяха лоши. Детективът вдигна доволно вежди и каза в слушалката:
— Да… Така ли? Е, това не е много далеч. Можете ли да дойдете?
Той даде адреса на Райм и затвори.
— Кой беше?
— Едуард Кадески. Директорът на цирка в Охайо, където е пострадал Уиър. В града е. Получил е съобщението, което оставихме в офиса му, и идва да поговорим.
Местопрестъпление: Консерваторията
> Описание на извършителя: кестенява коса, изкуствена брада, без особени белези, около петдесетте, среден на ръст, нормално телосложение. Безименният пръст и кутрето на лявата ръка са сраснали. Бързо се е преобразил като стар, плешив чистач.
> Липсва ясен мотив.
> Жертва. Светлана Расникова.
— Студентка в консерваторията.
— Сред роднините, приятелите и състудентите се търсят вероятни заподозрени.