Новодошлият беше набит, среден на ръст. С прошарена брада и чуплива коса.
Райм, твърде подозрителен след посещението на Уиър предишната нощ, поздрави Кадески, но му поиска да се легитимира.
— Надявам се, няма да възразите — добави Селито и обясни, че наскоро имали проблеми с предрешени престъпници.
Кадески (който очевидно не беше свикнал да среща хора, които не го познават по лице, камо ли да му искат документи) се стъписа, но се подчини и показа на Селито шофьорска книжка от Илинойс. Мел Купър погледна снимката и лицето на собственика ѝ и кимна на Райм. Беше се свързал с пътното управление на Илинойс и провери и там.
— В съобщението се казваше, че искате информация за Ерик Уиър, така ли? — попита Кадески и изгледа присъстващите надменно.
— Да.
— Значи е жив, а?
Райм се разочарова, че продуцентът задава въпросите; това означаваше, че знае дори по-малко от тях.
— Жив и здрав — отвърна паралитикът. — Заподозрян е в серия от убийства.
— Не! Кого е убил?
— Неколцина местни граждани — обясни Селито. — Също и един полицай. Надяваме се да ни дадете повече информация.
— Не съм чувал нищо за него след пожара. Запознати ли сте със случая?
— Отчасти — отвърна Сакс. — Разкажете ни по-подробно.
— Той обвини мен… Беше преди три години. Уиър и асистентите му представяха илюзии и номера с преобразяване. О, бяха много добри. Удивителни. От месеци обаче ни засипваха оплаквания. От персонала и зрителите. Уиър плашеше хората. Беше като малък диктатор. А асистентите му… наричахме ги Лунатиците. Беше ги хипнотизирал. За него илюзионизмът бе като религия. Понякога при репетициите и представленията имаше пострадали, дори сред доброволците. А Уиър не го беше грижа. Смяташе, че номерата са по-ефектни, когато има риск. Казваше, че илюзионизмът трябва да е като нажежено желязо; да оставя белег в душата ти. — Продуцентът се изсмя мрачно. — В развлекателния бизнес обаче такова нещо не може да има, нали? Затова говорих със Сидни Келър, собственика, и той реши да го изгони. Една неделна сутрин преди матинето казах на сценичния директор да не го пуска.
— Това беше преди пожара, така ли? — попита Райм.
Кадески кимна:
— Сценичният директор го заварил да разпъва на арената маркучи, свързани с газови бутилки, за „Горящото огледало“. Казал му какво сме решили. Уиър обаче не се подчини, изблъска сценичния директор по стълбите и продължи работата си. Аз слязох на арената. Той ме сграбчи. Не се сбихме, само леко сборичкване, но един маркуч се беше разхлабил. Паднахме върху няколко метални стола и предполагам, се е получила искра и е възпламенила газа. Той обгоря, а жена му загина. Целият купол беше унищожен. Мислехме да го съдим, но той се измъкна от болницата и изчезна.
— Бил е съден в Ню Джърси. За опасна безотговорност. Знаете ли дали е бил арестуван другаде? — попита Райм.
Кадески поклати глава:
— Нямам представа. Не биваше да го наемам, но ако го бяхте гледали, щяхте да ме разберете. Той беше най-добрият. Можеше да плаши зрителите, да ги наранява, но те даваха парите си, за да го гледат. Да бяхте чули само овациите!
Продуцентът погледна часовника си. Беше 13:45.
— Вижте, представлението ми започва след петнайсет минути… Мисля, че няма да е лоша идея, ако пратите още полицаи за охрана. След като Уиър е наблизо, всичко може да се очаква.
— Къде? — попита Райм.
— На моето представление.
Кадески кимна към Сентрал Парк.
— Ваш ли е? „Сирк фантастик“?
— Да. Мислех, че знаете. Нали сте изпратили кола. „Сирк фантастик“ е бившият „Хасбро и Братя Келър“.
— Какво? — изненада се Селито.
Райм погледна Кара и тя поклати глава:
— Снощи господин Балзак изобщо не ми спомена.
— След пожара — обясни Кадески — се преекипирахме. „Сирк дю солей“ имаше такъв голям успех, че препоръчах на Сид Келър да направим представленията си като техните. С парите от застраховката основахме „фантастик“.
— Значи това е същият цирк, от който е бил изгонен Уиър — заключи Райм.
— Технически — да. Представлението е коренно различно, но участват много хора от тогавашния персонал. Аз…
— Не, не, не — прошепна Райм и се взря в дъската с уликите.
— Какво, Линк? — попита Селито.
— Затова е тук Уиър. Целта му е вашият цирк. „Сирк фантастик“.
— Какво?
Райм отново огледа доказателствата.
— Кучета! — възкликна.
— Какво? — не разбра Сакс.
— Проклетите кучета! Вижте дъската. Вижте я! Животинските косми са от алеята за кучета, точно срещу нас! — Той кимна енергично към главната врата. — Той не е дебнал Черил Марстън в парка. Оглеждал е цирка. Вестникът от маздата, вижте заглавието: „Забавления за малки и големи“. Обадете се във вестника, проверете дали в статията е имало информация за цирка. Том, обади се на Питър. Бързо!