Болногледачът беше добър приятел с един репортер от „Таймс“, млад мъж, който им бе помагал на няколко пъти. Том вдигна телефона и набра. Питър Ходинс бе в международния отдел, но една минута му беше достатъчна, за да издири нужната информация. Том предаде думите му:
— В статията наистина се говори за цирка. Дават се всякакви подробности: часове, представления, биографии на артистите. Има дори един абзац и за мерките за сигурност.
— По дяволите! — извика Райм. — Той е разучил всичко. Ами журналистическият пропуск? С него е целял да си осигури достъп зад кулисите. — Той се взря с присвити очи в таблото. — Да! Сега разбирам. Жертвите. Какво са олицетворявали? Това са циркови професии. Гримьор. Ездачка… И първата жертва. Да, била е студентка, но какво е работила? Пеела е на детски забави. Като някои циркови артисти.
— И самите начини на убийство — изтъкна Сакс. — Все номера от илюзионизма.
— Да. Целта му е вашето представление. Тери Добинс каза, че се стреми към пълно възмездие. По дяволите, заложил е запалителна бомба.
— Боже мили — възкликна Кадески. — Там има две хиляди души! И представлението започва след десет минути.
„В два следобед…“
— Неделното дневно представление — добави Райм. — Също като в Охайо преди три години.
Селито вдигна радиостанцията си и се обади на полицаите пред цирка. Никой не отговаряше. Детективът се намръщи и грабна телефона.
— Полицай Козловски — обади се след малко единият от дежурните.
Селито се представи и изрева:
— Защо сте изключили радиостанцията, полицай?
— Радиостанция ли? Ние не сме на пост, лейтенант.
— Не сте на пост ли? Трябваше вече да сте застъпили.
— Освободиха ни.
— Какво?
— Преди половин час дойде един детектив и каза, че вече няма нужда да стоим. Освободи ни до края на деня. Аз пътувам към Рокауей Бийч със семейството си. Мога…
— Опишете го.
— Около петдесетте. С брада, кестенява коса.
— Къде отиде?
— Нямам представа. Дойде при колата, показа си значката, после си тръгнахме.
Селито тресна слушалката.
— Загазихме… О, мамка му, загазихме. — Изкрещя на Сакс: — Звъни в Шести, викай сапьорите.
Сетне сам се обади в централата и извика отряд за спешно реагиране и пожарни коли.
— Ще евакуирам цирка — каза Кадески и се втурна навън.
Бел се обади на Бърза помощ и нареди в Презвитерианската болница да се подготвят екипи за първа помощ при изгаряния.
— Искам в парка да се изпратят цивилни — нареди Райм. — Много. Имам чувството, че Фокусника ще е там.
— Къде? — не разбра Селито.
— В парка. За да гледа огъня. Ще стои наблизо. Помня очите му, когато наблюдаваше пламъците в стаята ми. Той обича да гледа огъня. Не би пропуснал това зрелище за нищо на света.
30.
Едуард Кадески не се тревожеше толкова за самия пожар.
При съвременните противопожарни мерки огънят нямаше да се разпространи много бързо. Не, в такива случаи основната опасност е паниката, тоновете човешка плът, тълпата, която мачка, тъпче, разкъсва и задушава. Счупени кости, премазани тела…
За спасяването на хората беше необходимо те да бъдат изведени навън без паника. По традиция при пожар се предупреждаваха само артистите и другите служители. Оркестърът засвирваше тържествения марш на Джон Филип Суза, „Звезди и ивици завинаги“. Работниците трябваше да застанат на аварийните изходи и спокойно да изведат публиката (стига, разбира се, самите служители да не избягат преди зрителите).
С годините излизането под звуците на музиката беше заменено с много по-ефикасни процедури. Но ако сега в цирка избухне запалителна бомба и разпръсне горящ бензин навсякъде?
Тълпата щеше да се втурне към изходите и хиляди хора щяха да бъдат премазани.
Едуард Кадески влезе тичешком под купола. Две хиляди и шестстотин души бяха заели местата си и с нетърпение очакваха началото на представлението.
Неговото представление.
Това си мислеше той. Представлението, което той беше създал. Кадески си беше изкарвал прехраната като амбулантен търговец на улични панаири, като сценичен работник във второкласни театри в забутани градчета, като касиер в мизерни провинциални циркове. С години се бе мъчил да се добере до нещо наистина стойностно, да се измъкне от капана на евтините развлечения. Беше го постигнал веднъж с цирка „Хасбро и Братя Келър“, който бе унищожен от Уиър. Сетне отново беше успял със „Сирк фантастик“, световноизвестно шоу, носещо престиж на една професия, често презирана от ценителите на театъра и операта, пренебрегвана от телеманите.