Проблемът е, че ми е трудно да разбера тези тълкувания. Не толкова нелогичното, погледнато от позицията на модерния човек, а чисто и просто жонглирането му с числа. Той е майстор на математиката - аз определено не съм! При отделни автори, писали за Нютон, забелязвам тенденцията да смятат, че тези пространни и почти налудничави изследвания са добили значение за разработването на теорията му за гравитацията, но познанията ми в тези области са твърде оскъдни, за да си съставя преценка. Трябва да поговоря за това с Йелм. Дали да не предложа да използваме Евен Вик за консултант точно по тези въпроси?
Евен изсумтя. Значи по време на работата си все пак се бе сетила за него - Евен Вик. Взе си нова кутийка бира и се съсредоточи върху следващата сцена.
Лондон, 17 ноември 1675
Суровата мъгла се нижеше откъм Темза и надвисна над квартала, та шумът от чаткащи конски копита и дрънчащи колела сякаш бе увит в памук. Кочияшът зъзнеше в студа, увит в палтото си и скръстил ръце. Хвърли поглед към господарските къщи, които се извисяваха на известно разстояние от улицата и утайката на обществото, която се движеше по нея. Вечерният мрак и мъглата правеха сградите мистериозни и завоалирани, сякаш криеха тайни, които никой жив не биваше да узнава. Кочияшът потръпна от собствените си мисли и дръпна поводите, понеже между дърветата видя два високи фенера, които осветяваха стълбище.
- Пристигнахме, мистър - викна назад и изплю топче кафяв тютюн между задниците на конете. Исак Нютон изсумтя в отговор, слезе от колата и подаде на кочияша няколко монети, преди да се обърне към къщата. Кочияшът удари конете и поклащащото се фенерче на колесницата скоро се скри в непрогледния мрак, угасна тъй внезапно, сякаш изчезна падаща звезда на небето.
Нютон си пое дълбоко дъх и изкачи четирите стъпала към вратата, обрамчена от две мощни колони. Наведе се и зачете. На основата на едната пишеше IAKIN, а на другата - BOAS. Някакъв прислужник отвори, още преди ръката му да достигне чукчето, и го покани да влезе с дълбок поклон. На заден план изникна висок, кокалест господин и се усмихна радушно при вида на новодошлия.
- Мистър Санктус Унус, добре дошъл в ложата ни. Радвам се да Ви видя отново. Отдавна очаквам тази вечер. Всичко наред ли е?
- Мистър Ф - отвърна Нютон и се поклони леко. Подаде шапката и палтото си на прислужника и последва високия мъж един етаж по-нагоре. Влязоха в библиотеката и му предложиха стол.
- Време е да седнем и да поговорим на чаша бира - оповести мистър Ф и кимна към прислужника, който ги бе последвал и стоеше на вратата. Нютон искаше да каже, че не желае нищо за пиене, най-малко пък бира, но прислужникът вече бе излязъл.
- Чух, че кралят Ви е освободил от ръкополагането - мистър Ф положи лакти на облегалките и сключи пръсти, опирайки брадичка върху палците си.
- Да - отвърна Нютон. - Това е голямо облекчение и мина доста безболезнено. Подадох молбата си през март и получих отговор още през април. Освен това кралят предлага всички бъдещи Лукасови професори по математика да се освобождават от ръкополагането, ако пожелаят.
- Да, разбрах това - отвърна мистър Ф и се усмихна едва доловимо. - Така нареди почитаемият глава на нашия орден.
Нютон вдигна очи с изненада:
- Нареди?
- Имаме голямо влияние, ще знаете, драги Санктус Унус. - Той млъкна, понеже прислужникът се появи с две чаши пенлива бира върху сребърен поднос. Мистър Ф вдигна чаша към Нютон и той отпи предпазливо. Не понасяше вкуса на бирата, това беше едното; още по-малко му допадаше усещането да загуби контрол над ума и мислите си. А тази вечер определено искаше да запази трезвия си разум.
Мистър Ф остави чашата на масичка помежду им и продължи:
- Както знаете, така нареченият „Невидим колеж“ представлява група мъже, полагащи усилия да съхранят езотеричните науки. И двамата сме участвали в многобройни дискусии в този „невидим колеж“ и знаем, че групата поставя над всичко всемогъщия Бог и стремежа да се достигне Prisca Sapienta, древното познание. Дори над собствения живот и амбиции. От членовете на „Невидимия колеж“ бе създадено Кралското научно дружество в качеството му на съвършено видим и официален сборен пункт на емпиричното познание и опит. Нашият почитаем регент по Божията милост следи развитието на това общество с цялото си внимание и слуша съветите ни с респект и интерес.