Мистър Ф се усмихна съзаклятнически на Нютон, преди да продължи:
- По разбираеми причини Негово Величество не знае за невидимата част на дружеството, търсенето на Истината и стремежа ни да реализираме „квадратурата на кръга“, да добием природата на златото сама по себе си. Това, да копнееш да превърнеш човека в жив философски камък, представлява идея, от която се страхуват, и затова опитите в тази насока са нежелани от властимащите. Кралят забрани езотеричните науки и алхимичните експерименти, затова трябва да отдадем мислите и деянията си на нощта и сенките.
Мистър Ф замълча, потъна в тих размисъл сякаш над собствените си думи, а после се наведе напред и изгледа Нютон с остър поглед.
- Проблемът е, че в „Невидимия университет“ има хора, които не са толкова склонни да запазят в тайна познанията ни, колкото би било желателно. Вие, мистър Унус, по-рано в писмена форма назовахте неудовлетвореността си от мистър Бойл и недискретните му навици, а има и други, които не са проумели дълбокия смисъл на думите „sub rosa“.
Мистър Ф стана от стола, отиде до малка масичка до прозореца и взе нещо. Нютон пак отпи от бирата най-предпазливо, чувстваше се необичайно нервен, сякаш навлизаше в един свят, в който трябваше да предостави отговорността на други, да положи живота си в чужди ръце.
Домакинът се върна и седна на стола. В скута му се мъдреше кафява одежда.
- В най-голямо тайнство образувахме ядро от братя, желаещи съвършена невидимост. Преди няколко години основахме „Fratemitatis Invisibilis“ - ордена на невидимото братство. Това не е орден, в който се влиза с молба, понеже никой освен членовете му не знае за него, това е орден, в който те канят и е огромна чест да получиш подобна покана. Много от нас, заемащите най-високите длъжности в Невидимото братство, имаме опит от други езотерични общества и здрави връзки с чуждестранни ордени.
Мистър Ф вдигна одеждата и тя се разгъна, оказа се роба с голяма кафява качулка. На пода се свлече дебело въже и мистър Ф обясни, че било за превързване около кръста.
- Всички в нашия орден носят такива одежди по време на срещите, това ни осигурява тотална анонимност, дори и в рамките на братството. Аз, в качеството си на Ваш пряк ръководител, единствен съм запознат с истинската Ви самоличност. А единственият, чиято самоличност Вие познавате, съм аз. Дори главата на ордена, с когото скоро ще се срещнете, няма да знае кой сте. Той иска да поговори с Вас, да Ви разпита, но качулката на робата ще Ви направи невидим за него, а неговата качулка ще скрие него от Вас.
На Нютон се наложи да се покашля, преди да успее да попита:
- Кой е запознат с неговата идентичност?
- Ние, които сме с първи ранг след него. Не ми е позволено да издавам броя ни. Мога само да спомена, че влиянието ни се увеличава, понеже нашите нишки, нашите членове са верни на каузата ни и заемат постове и длъжности в много от най-високопоставените среди на обществото. — Очите му блестяха, когато добави: - Вярвайте ми, ще станете член на братство, което ще оформи бъдещето на Англия.
На вратата се почука, два пъти, после още два.
Мистър Ф кимна и подаде робата на Нютон.
- Облечете я, моля. Сега се връщам.
Той излезе от стаята, а Нютон остана сконфузен с кафявата одежда в ръце. Колебливо я надяна през главата си и тя падна по тялото му. Обгърна го като попско расо и той взе въжето, за да го пристегне около кръста. Качулката бе надвиснала над лицето му и той гледаше като през тунел. Махна я раздразнено и отиде до прозореца. Долу по улицата премина карета и изчезна в мъглата.
Невидимото братство. По някакъв начин мисълта да бъде невидим му допадаше. Да седи и слуша, да се изказва свободно, без да присъства, на практика. Но да не знае с кого споделя познанията си... Е, винаги можеше да се оттегли от братството, ако започнеше да го спъва.
Вратата зад него се отвори и влезе облечена в роба фигура с факел в ръка.
- Сложете си качулката и ме последвайте - подкани го гласът на мистър Ф и посочи с позлатения жезъл в ръката си.
Минаха по коридора и слязоха по някакво стълбище, но не същото, по което се бе качил Нютон на идване, после по нов коридор и ново стълбище. На слабото осветление беше лесно да се загуби чувството за посока и разстояние. Нютон броеше наум всяка крачка, всяко стъпало и всеки завой, който правеха. Не знаеше за какво му бе това, но му даваше усещане за контрол. Накрая мистър Ф спря пред широка дъбова врата, вдигна факела сякаш случайно и освети роза, изваяна на горната рамка. Нютон кимна под качулката. Sub rosa. Всичко, изречено „под розата“, бе подчинено на мълчанието и освещаваше поверителността. Мистър Ф вдигна жезъла и Нютон забеляза, че беше някакъв вид скиптър. На върха му имаше впечатляващо изваяна глава на пеликан и роза. Очите на птицата блеснаха на светлината на факела като два малки звездни сапфира, а в центъра на розата имаше голям рубин. Мистър Ф почука