по вратата със скиптъра, преди да я отвори благоговейно.
Точно зад нея имаше два факела, осветяващи син килим. Той се стелеше напречно по обширен под, по средата бе Обрамчен от две редици столове с високи облегалки, по дванайсет от всяка страна, които стигаха до трон, издигнат на стъпало над пода. Там стоеше човек, облечен в същата роба като Нютон и мистър Ф, само че въжето около кръста му бе сребристо. Зад трона на главата на ордена горяха два факела, а на олтар точно до него имаше голяма книга, осветена от два канделабъра. Останалата част от помещението тънеше в мрак, който ставаше все по-непрогледен, колкото повече човек се отдалечаваше от онова, което явно представляваше центъра на ложата, трона на главата. Нютон не успяваше да възприеме размерите на стаята.
Главата на ордена направи подканващ жест. Нютон се приближи с известно страхопочитание и седна на тясна пейка в лоното на трона. Вратата зад тях се затвори с кух трясък, сякаш се намираха в обширно помещение с каменни стени. Настъпи тишина. Нютон чуваше собственото си дихание и кръвта, пулсираща в слепоочията. Имаше ли и други тук, дали някой не седеше извън обсега на факлите и не го наблюдаваше в мрака? Принуди се да не мисли, да не се страхува, нито да се надява, просто да присъства и да чака.
Дълго седяха така. Тихи. Нютон усети как пулсът му се успокои, а дишането му стана част от тишината.
- Висшето естество е всичко и всичко е Висшето естество. - Гласът бе дълбок и приятен. - Няма вечно различие между Светлината и Мрака, Доброто и Злото. Във вселената има само една Материя, една Душа и един Дух. - Главата на ордена редеше думите и те отекваха слабо между стените. На Нютон му се стори, че бяха сами и мистър Ф също го нямаше, макар да не го бе чул да излиза. Главата на ордена млъкна и Нютон усети, че го наблюдаваха, забеляза как погледът търсеше нещо в него, преценяваше го сякаш беше ученик в класна стая.
- Поканен сте да се присъедините към нашето братство - каза главата на ордена с естествен глас. - Ако след този разговор съм съгласен с онзи, който Ви предложи, на следващото Общо събрание ще бъдете поканен като член на „Ордена на невидимото братство“.
Нютон наведе глава в отговор.
- Приемате ли да се закълнете във вярност към ордена?
Нютон кимна.
- Приемате ли да се закълнете във вечно мълчание и запазване на тайните на братството?
Той кимна отново.
- Приемате също да споделите знанието и езотеричните си познания с братята си? - Нютон се поколеба за миг, но наведе глава.
Главата на ордена замълча за момент.
- Встъпването Ви в братството ще бъде встъпване във вечността. Членството е необратимо и не е възможно да напуснете Невидимото братство, след като веднъж сте се заклели във вярност. - Нютон седеше сковано на ниската пейка.
Главата на ордена повиши леко глас, когато продължи:
- Престъпването на правилата на ордена означава прекъсване на нишката на живота. - За миг настъпи тишина, после той добави, сякаш за да се увери, че Нютон разбираше сериозността на ситуацията: - Напускането е равносилно на смъртна присъда.
Нютон гледаше през тунела на качулката, погледна олтара и книгата, разгърната и осветена. За миг се зачуди каква ли беше и дали главата на ордена не преекспонираше всичко това; но същевременно знаеше, че не беше така. Бавно наведе глава.
Глава 58
Евен не помръдваше. Мислите му се блъскаха из главата, във всички посоки подобно на топчетата в тотото. Не успяваше да добие обща представа нито за тях, нито за чувствата си. Отделни мисли се откъсваха от бъркотията, добиваха форма и се изтъркулваха в съзнанието му.
Номер 7, числото е 7: Вечна вярност към братството, така бе казал главата на ордена. Това означаваше да споделя познанията си с тези невидими братя. Вечно, дълго време. Подобно задължение не подхождаше на онзи Нютон, с който Евен се бе запознал. Напротив, той беше човекът, способен да укрива новите си открития години наред, без да е склонен да ги сподели с когото и да било, чисто и просто защото нямаше доверие на никого. От друга страна пък Нютон определено имаше вкус към тайниченето, така че нещо в това братство явно го бе привлякло.