Номер 2, числото е 2: Май му бе дала две следи. Едната минаваше през петица купа в тестето карти и стигаше до Кити и плика, а после и до Лондон и самата формула на Нютон.
Другата минаваше през пасианса и пощенската кутия и водеше до тези записки и тази тайна, която току-що бе прочел. Въпросът бе защо правеше всичко толкова трудоемко и защо според нея бяха необходими две съвсем различни следи.
Номер 31, числото е 31 : Каква част от този текст беше истина и каква бе измислица и илюзия? Май бе преди всичко историк, но наистина ли разполагаше с доказателства за това? Таен орден!? Че Нютон е имал фанатична позиция спрямо религиозното, че е проявявал егото си по начин, граничещ с лошия вкус... Евен въздъхна. Сигурно беше вярно. Той самият беше чел за религиозната страна у Нютон, но всъщност винаги я бе избягвал. Не тя го интересуваше.
Номер 13, числото е 13: Няма вечна разлика между Светлината и Мрака, между Доброто и Злото. Злото и Доброто. Злото... Бяха двете страни на една монета. Евен се втренчи в точка на пода, където бе прогорена дупка с цигара, изведнъж усети как по едната му буза се търкулна сълза и се прокле, задето бе станал толкова сантиментален на стари години. Избърса брадичка с рязко движение. Злото все още си беше Зло, също толкова голямо и също толкова Зло - вечно.
Взе си нова бира и я отвори.
Номер 26, числото беше... Май...
Мислите му се закучиха и отиде до уредбата. Зарови сред дисковете и намери Левон Минасян: „Beyond borders“ - беше го получил от Май за трийсет и четвъртия си рожден ден. „Музика, която те кара да си спомняш, че си човек“ беше му казала леко потайно, когато отвори пакета.
Скоро из стаята се понесоха дълбоките, меланхолични тонове на дудука. Спокойно и без заобикалки той разказваше за тихия повик на земята, за признанието на житейските истини, за това, което е далеч и никога няма да се завърне, за измяна и надежда, за съня на лунна светлина и загубата на единственото, което обичаш. Евен се огледа диво из стаята, за да не избухне в плач, свлече се на дивана и изпразни кутийката бира на тежки глътки.
Оригна се високо и ясно, сякаш за да провокира стените и дивана, после взе дневника на Май, Работна тетрадка по проекта Нютон, отвори я на първа страница и зачете:
5 април 2004, Осло - миналата седмица разговарях с Один Йелм. Предложи ми книга за Исак Нютон. Не за постиженията му в областта на математиката и физиката, а за тайните му...
Глава 59
Осло
- Мама ще остане тук, докато заспиш - прошепна тя и усети как ръчичката на Стиг се мушна в нейната. Хубаво беше пак да си е у дома, да седи на леглото на Стиг и да слуша равномерното дишане на малката Лине от другото легло.
В петък Лине я бе приела с отворени обятия, разказа й за детската градина и всичко останало, сякаш Май-Брит бе отсъствала само един-два дни. Затова пък Стиг се бе държал настрана, стесняваше се, а може би се сърдеше, не успяваше да го разбере напълно. Остави я да се доближи до него чак като ги слагаше да си лягат вечерта. Лине заспа за две минути и не потърси повече внимание, но Стиг лежеше с широко отворени очи и гледаше Май-Брит, проследи я с поглед до вратата и я погледна с болезнена печал, когато понечи да угаси лампата. Тя се върна и седна на ръба на леглото му. Тогава ръчичката му потърси нейната и тя остана цели 45 минути, говори му и му пя тихичко, а той я гледаше. Малката ръчичка се отпусна и накрая той заспа.
Оттогава това се повтаряше всяка вечер: Лине заспиваше, после Май-Брит и Стиг се отдаваха на собствените си кратки мигове в полумрака под нощната лампа. А когато той заспеше, тя често оставаше до него, за да успокои деня и да премисли това-онова.
Тази вечер бе взела до леглото дневника си и когато видя Стиг да прегръща мечето си и да се обръща на другата страна насън, тя вдигна тефтера от пода и разлисти назад до написаното миналия четвъртък; имаше нужда да обобщи последните събития.
26 август, Арундел Хаус, Кеймбридж - Открих скрита бележка, написана от Нютон!!! Беше пъхната най-отзад в един от бележниците му, в „джоб“. Едва успях да я намеря, просто почувствах някаква неравност под хартията. Дали има нещо общо със „загатва- нията“ на Паскар? Малко се съмнявам, но може да се окаже още по-добре, ако никой не я е виждал преди. Преписах текста, преди да върна бележката на място, сякаш никога не съм я виждала (дали не сбърках?). Не искам никой да изпревари книгата ни с тази новина. Може да се окаже безценна за продажбите!
(А и нали е само временно, ще оставя бележката скрита, докато книгата бъде готова за издаване...). Ще разуча текста по-обстойно, когато се прибера - кодиран е.