- Със сигурност е съвпадение, но реших... - Бонжов каза „момент“ и Евен го чу да съобщава нещо на някого до себе си, преди да се върне на телефона. - Да, ами, този Симон Латур е изчезнал. Казват, че не е толкова необичайно, че често отсъствал дълго време, докато събирал материал за нова книга. Проблемът обаче е, че издателството имало уговорка с него и той не я е спазил. Никога преди не се е случвало. Жена му също не знае къде е.
- И какво общо има това с Май-Брит Фосен?
Инспектор Бонжов се поколеба за миг, преди да
отговори.
- Бил е отседнал в същия хотел като нея, всъщност в съседната стая, при това по същото време. Странното обаче е, че е напуснал хотела, без да си плати сметката, при това в нощта преди или в деня, когато бившата ти съпруга се е застреляла. Разбира се, възможно е това да е случайно
съвпадение, ирония на съдбата, ако щеш, но си мислех, че трябва да те попитам, щом е станало. - Усмихна се бегло, без следа от хумор. - Знаеш, полицията има да разследва толкова много случаи, че с удоволствие бихме слели два в един, ако е възможно. Заради статистиката. Обади ми се, ако намериш нещо интересно, моля те.
Евен прекъсна разговора, без да обещава нищо, беше изненадан от помирителния тон на полицая по телефона. Прочете за пореден път писмото на Май, пъхна го в джоба си и си тръгна.
Собственикът на бистрото го забеляза, преди да успее да седне, и забърза към него, като изразът на лицето му се сменяше от приветливо въодушевление към леко фалшиво съчувствие. Моржовите мустаци потрепнаха, когато настоя да го почерпи един калвадос.
- Oui, видях, че ти хареса. Действа добре на сърцето и стомаха, на всичко. Нищо не може да излекува мъката и обезсърчението както моят калвадос.
Върна се с две чаши и бутилка, седна на един стол и наля. Чукнаха се и Евен усети как питието Прогори стомаха му, помисли си, че днес беше ял твърде малко. Домакинът напълни отново чашите и погледна госта си съсредоточено.
Евен се огледа наоколо.
- Онзи ден... - Домакинът кимна, за да му помогне да продължи. - Случи ли се още нещо, нещо особено, нещо необичайно? - Той сви рамене. - Каквото и да е.
Моржът махна с ръце и изкриви уста.
- Non, беше си съвсем обикновен ден. Сухо време. Много туристи. Хубав ден, да, докато... така де. - Пак махна с ръце и изгледа жално Евен.
- Редовни клиенти ли са я видели да идва, видели са случилото се?
- Oui, струва ми се. Старият полковник Льофебр... е, и мадам Нен беше тук, но...
- Къде седяха?
- Льофебр седеше точно до Вашата съпруга, на съседната маса, май той е видял всичко най-ясно. Той е непоправим поклонник на всичко, ходещо с пола. Беше доста потресен от случилото се. Замина за месец в Алжир, за да се поосвести. Стар легионер, ранили го, съсипали крака му. Видял е много ужасии, но красива жена, която се застрелва, сигурно е било най-лошото... - Моржът поклати печално глава, сякаш заключението му важеше и за него самия. - Terrible.
Тя не носеше поли, помисли си Евен. И не беше моя съпруга. Вече не.
- Останалите посетители туристи ли бяха?
- Да, струва ми се. Или пък клиенти, които не познавам особено добре. Беше късен следобед, по това време много парижани са си у дома, почиват си или се преобличат, преди да излязат да хапнат навън или да се срещнат с приятели.
- Мадам Нен, казваш. Къде да я намеря?
- О, тя не е видяла нищо. Винаги си седи вътре в ъгъла с малкото си кученце и чува толкова зле, че едва ли е доловила гърмежа на пистолета. - Той махна с ръка към централната част на кафенето. Евен се изправи, отиде до вратата и надзърна вътре. В най-скрития ъгъл с гръб към улицата седеше възрастна дама с малък бял пудел в скута. Сърбаше чашка шери и чешеше кучето зад ушите, бърбореше му нещо. Не забеляза Евен.
Той седна. Домакинът вдигна чаша и пиха.
- Съжалявам, че не мога да помогна повече - извини се той. - Какво издирваш?
- Не знам - отвърна Евен. - Познаваш ли мъж на име Симон Латур?
Другият се почеса по брадата и поклати глава.
- Non, май не е от тези, които се навъртат наоколо. Как изглежда?
- Не знам.
Домакинът го изгледа замислено, стана и взе бутилката и чашите. Евен изяви желание да плати.
- И дума да не става. - Едрото лице се разведри в усмивка и той махна с бутилката. - Сигурен съм, че вече се чувстваш по-добре.
Евен кимна. Благодари и се накани да си ходи, когато домакинът внезапно изсумтя:
- Като си попитал... имаше нещо странно него ден. - Моржовите мустаци се извърнаха към една от най-крайните маси откъм улицата. - Имаше някакъв мъж... дойде малко след съпругата Ви, спомням си, и седна на тази маса. Поръча уиски...