- За какво си говорихте? Нещо специално?
- С Май ли? Не, не мисля. Обичайното, трябва да сме говорили общи неща: здрави ли са децата, кога ще се прибере, че ни липсва, такива... - Фин-Ерик взе каната и наля кафе за двамата.
Евен гледаше през вратата.
- Но телефонът е в коридора.
- Да? - Фин-Ерик го изгледа несигурно над чашата.
- Оттам не можеш да видиш дали Стиг върви през градината, няма как да разбереш, че се връща.
- Телефонът е безжичен - отвърна Фин-Ерик. - Май попита дали виждам Стиг, дали е добре, затова отидох до прозореца и погледнах навън. - Фин-Ерик се усмихна към прозореца. - Всъщност попита дали е с червеното яке и синята шапка. Така и беше, затова се усмихнах и казах, че е познала, понеже не бе обличал това яке от есента. Изведнъж времето беше омекнало, разбираш. Тя не възрази, но каза да се грижа добре за Стиг и Лине, а аз отвърнах с разбира се и после затворихме. Съвсем обикновен разговор.
- Не - отговори Евен. - Не, не чуваш ли? Знаела е с какви дрехи е бил облечен.
Фин-Ерик го изгледа в недоумение.
- Но, по дяволите, не виждаш ли! Използвали са го за заложник... така де, заплашили са да му направят нещо, ако тя не...
- Престани, Евен! - Фин-Ерик го изгледа уморено, предаваше се. - Определено е отгатнала с какви дрехи е об-
лечен, Стиг няма толкова много якета. Може да е видяла високите температури за Норвегия...
- Какво, по дяволите, говориш, човече! - извика Евен и се изправи на крака. - Полагаш адски усилия да намериш основателни причини да отнеме живота си. Безуспешно. Но когато аз правя добре обосновани предположения...
- Добре обосновани! За Бога... Може би трябва да се запиташ какво общо имаш ти с това. - Фин-Ерик го изгледа строго с кръвясали очи. - Май-Брит напусна живота ти преди много години. Приключи с теб. Искала е да се отърве от теб, да те държи на възможно най-голямо разстояние, ти беше дяволът в живота й, най-лошото, което й се беше случвало...
- Дяволът в живота ù - изрева Евен. - Проклет да си, никога не го е казвала. Казваш го само защото си един скапан страхливец и знаеш, че все още... - Евен млъкна внезапно и се свлече на стола. Остана загледан в масата. Измънка някакво извинение.
Фин-Ерик дълго стоя като закован, после се строполи на другия стол.
- Сестра й беше - измънка. - Тя го... те описа така.
- Да, сигурно. - Евен се насили да се ухили. - Тя винаги ме е смятала за творение на дявола.
- Трябва... - Фин-Ерик се изправи отново и зарея поглед - трябва вече да си ходиш.
Мракът навън вече не бе чак толкова плътен, а часовникът на стената показваше близо четири. Евен усещаше как мозъкът му се раздува, знаеше, че щеше да спи малко, може би никак. Вгледа се във Фин-Ерик. Изглеждаше като някой, който би могъл всеки момент да изпадне в кома. Бузите му бяха изпити и бледнееха на светлината на лампата, очите бяха хлътнали. Евен се поколеба и каза:
- Утре, тоест днес... чудя се дали не би поговорил с полицията.
Фин-Ерик му хвърли неразбиращ поглед.
- Вече го направих. Тъкмо те се обадиха да кажат, че Май-Брит...
- Макар да не вярваш на предположението, че е била принудена, трябва да споделиш идеи и информация, които биха могли да задвижат едно разследване. Не разбирам защо не...
- Не че не искам - прекъсна го Фин-Ерик, по лицето му бяха избили невротични петна, - само че искам... това, което искам в този момент, е малко спокойствие, някакъв вид ежедневие, да накарам децата да се чувстват в безопасност, да спя нощем, да...
- Разбирам - отвърна Евен, понеже той не продължи. - Мисля, че разбирам, Фин-Ерик. Но разбирам и че... - Замисли се малко, преди да продължи. - Мисля си, че него ден някой е бил тук наблизо и е видял момчето, Стиг, де. Видял го е да се прибира от бавачката, видял е какви дрехи е носел. Същият може би й се е обадил..., не, обадил се е на някого, който е бил с нея, имал е телефон и е звъннал на онзи, който я е принудил. Забелязал ли си някаква кола на улицата, която да не е тукашна?
На Фин-Ерик му се наложи да се окопити.
- Не се сетих за това... може би зад ъгъла, не знам. Оттук не се вижда много добре. Но мислиш ли...?
- Да, по дяволите. Мисля, че Май ти се е обадила и е получила потвърждение, че някой следи децата. Разбрала е, че някой действително би могъл... така де, да го отвлече, да го застреля, какво ли не, знам ли, докато се е прибирал. Защо иначе да те пита за якето и шапката? Едва ли се надпреварвате да си задавате въпроси за дрехите на децата всеки път, когато разговаряте, нали така? - Евен забеляза, че бе повишил глас ненужно и махна с ръце за извинение. По дяволите, колко уморен беше.