Останалите съседи бяха тихи, в крайна сметка беше почивен ден.
Евен вдигна ръка и насочи пръст към челото си. Бавно го премести към устата, отвори устни и пъхна вътре показалец. Усети го върху долната си устна като студено дуло, почувства гадене, каза „бам!“ и се извърна настрана, а болката от корема му се изстреля към гърлото.
Защо Май трябваше да умре? Ако някой изобщо заслужаваше куршум, то това беше той. Тя беше добър и
топъл човек. Едва ли не твърде добра, за да бъде истинска. Толкова добра, че отначало Евен тълкуваше това като наивност. В главата й нямаше и една подла мисъл. За нея злобата бе качество на Дявола, нещо, което принадлежеше на един свят, който човек държи на разстояние, като ходи на църква - и като се моли всяка вечер. Толкова просто беше за нея. За нея злото определено бе на друго място. Тогава не знаеше, че живее в една къща с него, вечеря с него, спи с него всяка нощ.
Никога не й беше разказвал за миналото си. Само бе споменал, че майка му бе починала, когато беше малък. Не знаел нищо за баща си. Беше разбрала, че не му се говори за това и през първите години избягваха неприятните теми. С течение на времето обаче тя спря да приема неизвестността, дълбоките тайни. Все пак Евен бе човекът, с когото щеше да прекара остатъка от живота си. Не биваше да остават скрити неща, така каза. Започна да задава въпроси. Кога почина майка ти, как, от болест ли? Къде е погребана? А бащата? Знаеше ли Евен кой е, имаше ли си име? Той отказа да отговаря, излезе и затръшна вратата зад гърба си, прекърши въпросите между вратата и рамката, прекърши желанието на Май да дълбае по темата. За малко.
Въпросите се върнаха. Изискваше да знае, казваше, че всичко друго било неестествено.
Той обаче никога не й разказа. Дори когато тя замлъкна, а той прозря, че нещо страшно се бе объркало. Никога.
Нямаше как да бъде другояче.
Евен се протегна, полежа още малко и се предаде - нямаше да спи. Стана и седна в кухнята с цигара. Колко бързо бе възобновил този стар лош навик. На Май това нямаше да й хареса. Или тя, или димът, беше му казала.
Угаси фаса в мивката и влезе в тясната барачка зад банята. Прерови няколко кашона и най-сетне откри онова, което търсеше - кожен калъф с пет малки ножа от истинска стомана. Ножове за мятане. Беше ги купил преди много години, когато за първи път щяха да посещават семейството й в къщичката. Тогава в ума му се въртеше
някаква смътна идея, че трябва да бъде способен да се брани от природата - мечки, лакомци и каквото там, по дяволите, имаше. Той беше най-традиционно гражданче от Осло, природата в парка около кралския дворец му бе предостатъчна, както и това, което можеше да предложи разходката покрай река Акешелва. Излетите из Нурмарк и Йостмарк не бяха за него, това беше за социалисти, за онези, които имат нужда от модел за следване - нещо чуждо на светогледа му. Природата обаче го изненада, изкарваше наяве негови страни, които дотогава му бяха непознати, караше го да прави дълги разходки без книга за четене, без уокмен, без листи и химикалка. Без нищо, освен собствените му мисли и цялата зеленина, избуяла наоколо му във великолепните околности на Рендален. Всичко това упражняваше върху него такова влияние, че наричаше хижата втората си муза и постоянно настояваше пред Май да направят нов излет дотам. Май си мислеше, че го привлича и човешкият контакт със семейството й, беше радостна и облекчена, задето нещо„ от което дълго време се бе опасявала, се бе оказало всичко друго, но не и проблем. Често канеше и други членове на фамилията да посещават Рендален в дните, когато и те самите заминаваха за хижата. Евен бързо прозря, че ножовете за мятане бяха както неизползваеми, така и ненужни срещу дивата природа, но се бяха сдобили с функция против ухилената и радостно християнска социалност на семейство Фосен. Когато молитвите на масата, песните и чуруликащият позитивизъм вземаха надмощие, той сядаше на стъпалата отпред и мяташе ножове. Имаше един пън на подходящо разстояние - пет-шест метра, и Евен мяташе ли, мяташе, мърмореше по някое да и амин, и продължаваше да мята, когато тъстът сядаше да си поговорят или сестрата, Карен, се чудеше дали всичко му е наред, а противният й мъж идваше да си приказват за живота след смъртта. Все пак нямаше как да ходи на излети през цялото време - или пък да прави любов с Май долу при езерото - второто му любимо занимание през тези уикенди на хижата. И така, мяташе ли, мяташе, доби сигурност, която един ден го накара да избере друга мишена, ствол на дърво на осем метра - и за своя изненада откри, че беше като да започне отначало.