Зае се да анализира процеса с математическа прецизност. Разстоянието, скоростта на летежа на ножовете във въздуха, моментите на завъртанията им; тези три фактора бяха изцяло решаващи. Състави уравнение в главата си, смяташе, а ръката му мяташе ли, мяташе, учеше се от грешките, хвърляше отново и усещаше способността на мускулите да придават подходящата скорост и лекото извъртане на китката, за да намали ротацията, но да я запази достатъчна. Колкото повече са завъртанията, толкова по-трудно е да се изчисли точността на попадението. Сменяше мишените, разстоянията, по-къси и по-дълги; така се усъвършенства, че тъстът му сметна, че е станал готов за цирка. Разбира се, това беше шега. Никой в това семейство не познаваше някого, който да играе в цирк - и така май си беше най-добре.
Евен остави ножницата на масата и сложи да свари кафе. Докато кафемашината бълбукаше, той извади ножовете един по един и опипа остриетата. Бяха малко подбити, но не чак толкова зле - спокойно можеше да ги наточи и щяха да станат като нови. Девет години, може би десет, пресметна той. Средностатистическият живот на пора. От толкова време не ги бе използвал. Постепенно излетите до хижата намаляха, сдобиха се с къщата и Евен откри, че усамотението в природата всъщност можеше да бъде постигнато само с едно кратко пътуване с колата, в Йостмарк. Забрави ножовете, Май ги скри - това занимание така или иначе не й допадаше особено.
Наля си кафе и излезе да потърси точило в бараката. Взе старата, разнебитена мишена за дартс в кухнята и я постави на кухненския плот, наля си чаша вода и седна да точи. Имаше нещо успокоително в стържещия звук на метала по камъка, нещо омайващо в това да виждаш как назъбеното острие бавно се изравнява и става гладко. Внимаваше да не го направи твърде остро. Това отнемаше време и той
се задоволи да наточи само два от ножовете, преди да завърти стола и да погледне мишената.
Вдигна бавно ръка, прицели се и хвърли. Ножът се удари със страничната част на дръжката и издрънча на пода. Вдигна втория нож и го метна с леко извиване на китката. Забил се косо в черната мишена, ножът падна. Той ги вдигна и замахна пак от стоеж. Първият нож се заби във вратичката на кухненското шкафче, точно над мишената. Евен изпсува. Вторият уцели право в десетката, при това толкова здраво, че трябваше да се понапъне, за да го извади.
Помята така известно време, местеше се из стаята. Излезе във всекидневната и започна да хвърля през вратата. Ставаше все по-сигурен в преценката на разстоянието и забеляза как си възвърна старото усещане за пълен контрол.
В бараката намери и стара лента за глава, придържаща капака на кутия за обувки.
Рамбо. Чувстваше се като Рамбо, когато се наведе, вдигна крачола си и нави лентата няколко пъти около глезена си. Стоеше стегната. Внимателно прокара острието на ножа през нея и го надяна надолу до ходилото, докато застана стабилно. Изправи се и обиколи стаята, усещаше острието да гъделичка крака му. Ако паднеше или се наложеше да отстъпи рязко встрани, щеше да го пореже, може би дори да пробие кожата. Извади ножа и го завъртя с острието нагоре. Това означаваше да бъде изключително внимателен, когато го вади, за да не си нарани ръката. Не усети ножа, когато отиде до тоалетната.
Погледна часовника. Беше време да се връща при Фин- Ерик, за да бави децата.
Глава 19
Добре, че Фин-Ерик не бе поискал да види шофьорската му книжка, помисли си, докато паркираше колата.
Фин-Ерик се бе избръснал, но иначе изглеждаше окаяно, точно както преди няколко часа. Евен се въздържа да попита дали е спал. Лине и Стиг стояха зад баща си и го гледаха. Евен се почувства невероятно голям и неприветлив. Опита да им се усмихне.
- Сварил съм каша за децата. Дай им я и после можете да играете. Току-що смених памперса на Лине, нуждае се от нов само ако се наака. - Евен вдигна ужасен поглед. - Но едва ли ще го направи - отбеляза Фин-Ерик и се усмихна уморено. - Напоследък стомахът й е малко мързелив. - Остана така, сякаш не беше сигурен дали има да каже още нещо. - Е, аз да тръгвам. Обяснил съм на Стиг, че ще ги гледаш. Той определено смята, че идеята е забавна. Чудеше се дали умееш да строиш с лего. - Фин-Ерик посочи някаква врата в коридора. - Да не забравиш, че ти е забранено да слизаш в мазето, Стиг. - Момчето закима енергично и светлата му коса щръкна. - Стълбите са стръмни, а нямам доверие на парапета - обясни Фин-Ерик на Евен.