Получи си ключовете за колата, прегърна децата и излезе.
Евен пристъпи от крак на крак, децата го зяпаха. После Стиг го хвана за ръката.
- Хайде, приятел - каза му и го задърпа към кухнята. Евен погледна Лине, която остана на мястото си.
- Май трябва да взема... - измънка той, върна се и понечи да я вдигне. Тя нададе писък, а той подскочи назад и скри ръце зад гърба си.
- Лине ще дойде - обясни Стиг с тон на всезнайко и го задърпа. Седнаха на масата, момчето задуха кашата си и
започна да се храни. - Ти искаш ли, приятел? Татко каза, че има още в тенджерата.
- Евен, казвам се Евен - обясни му той и си взе чиния от шкафа. - Можеш да ми викаш така.
- Да. Там има лъжици. - Стиг посочи едно чекмедже.
Лине застана на вратата и се втренчи в тях. Бавно отиде
до столчето си и се покатери на него. Евен бутна чинийката й по-близо и седна да се храни. Реши, че ако не казва нищо, сигурно няма да я уплаши.
- Мама е заминала - каза Стиг и го изгледа с ококорени очи. - Пътува и няма повече да се върне. Заминала е много далеч, но не защото сме били лоши, а защото е мъртва. Той налапа голяма лъжица и посочи към хладилника. - Може ли малко мляко, приятел?
- Евен - каза Евен и се почувства тъпо. Извади млякото и намери чаши в шкафа.
- Лине трябва да пие от собствената си чашка - обади се Стиг. - Синя е.
Евен намери синята чашка. Дъното й беше тежко, за да не се обръща лесно.
Дълго се храниха, без да кажат нищо. Децата мляскаха и пиеха. Лине не изпускаше Евен от поглед със сините си, сериозни очи. Следеше го неизменно, сякаш трябваше да внимава да не направи нещо незаконно. Той се чудеше как ли се говори с малки човечета. Май отрано бе започнала да намеква за деца, а той бе избягвал коментарите, докато това бе възможно. Когато темата изникна под формата на директен въпрос „кога“, той се оправда с липсата на средства, пък и двамата учеха. Трябваше да си намерят постоянна работа, бе заявил и се бе почувствал като буржоа. Завършиха и си намериха работа, сравнително постоянна и толкова интересна, че Май за известно време „забрави“ това с децата. Скоро обаче отново започна да говори по темата.
- Какво е това? - посочи Стиг и Евен докосна окото си.
- Белег. Веднъж се ударих и потече кръв - обясни му и си спомни за скрина в коридора. Спомни си как закрещя
майка му, когато шурна кръвта. Лекарят направи четири шева и се засмя на историята й за колелото.
- Децата на девет години трябва да падат от колела - каза той. - Това е част от детството. - Евен се обади и майка му го смъмри, дръпна го за ръката. Лекарят се усмихна и поръча да вземе две обезболяващи вечерта, преди да си легне, и...
- И на мен ми е текла кръв - отвърна Стиг, издърпа с усилие крачола си и му показа стари корички по коляното.
Когато децата се нахраниха, всички отидоха във всекидневната. Беше продълговата, с маса за хранене близо до кухнята и ъгъл с диван и телевизор в другия край. Норвежки стандарт. Евен седна на дивана и се протегна за дистанционното.
- Хайде да играем - обади се Стиг. Евен стана и го последва в единия ъгъл, където имаше масичка и столчета за деца. Отстрани видя полица с играчки. Стиг извади една и му показа фигурките „Дупло“. - Можем да построим замък, ти ще вземеш дракона и прасетата, а аз ще живея в замъка и ще те замерям с кубчета.
- А Лине? - Евен погледна към момиченцето, което стоеше на разстояние.
Стиг не обърна никакво внимание на въпроса, беше зает с построяването на крепостта, говореше и обясняваше, без да го интересува дали някой го слуша. Евен взе една кукла от полицата и й я подаде.
- Твоя ли е, Лине?
Момиченцето се приближи, изтръгна куклата от ръцете му и избяга през някаква врата. Евен почака, но то не излезе повече. Той тръгна натам и надникна в нещо подобно на кабинет. До прозореца имаше писалище с компютър. Лине седеше под масата, стиснала куклата под брадичката си и го гледаше с немигащи очи. В краката й имаше детска книжка: „Денят на големия хаос“, където една страница бе откъсната наполовина. Евен прекоси прага предпазливо, несигурен в реакцията на момиченцето, но то само стисна куклата по-здраво, докато той оглеждаше стаята.
До едната стена имаше малка масичка за кафе и два доста употребявани фотьойла, а до другата - етажерка от ИКЕА, която се огъваше под тежестта на камари книги, списания, папки, стара уредба и малка колекция дискове.
Евен се доближи: 10сс, Били Айдъл, Дюран Дюран, Сигварт Дагсланд, Сисел Ширкебьо. Той завъртя очи. Определено не беше музиката на Май, дори този Дагсланд. Никога не се бе интересувала от това, което Евен наричаше християнски поп. Вярно, че бе донесла вкъщи по време на брака им плоча на госпълхора на Осло, но така и не я бе виждал да я слага на грамофона. Явно Фин-Ерик стоеше зад този безвкусен тюрлюгювеч.