Върху табло до единия фотьойл се застъпваха снимки: Фин-Ерик, обгърнал с ръце бременната Май. Май и малкият Стиг на плажа. Фин-Ерик и Май на стъпалата пред църквата в сватбени дрехи, току-що оженени и щастливи. Трябва да е било малко късно, защото коремът на Май личеше ясно, помисли си Евен. Последната снимка бе наполовина скрита зад другите и Евен я откачи: цялото семейство, и четиримата усмихнати, пред хижата в Рендален. Евен изпита физическо отвращение при вида на хижата на фона и остави снимката на писалището. Обърна гръб на щастливото семейство. Помисли си, че Май може би бе променила вкуса си за музика за пет години. От Бетовен, Шуберт, Шопен до попкласиците, Бон Джоуви, Род Стюарт, Фил Колинс. Страдащ Иисус гледаше надолу към него от пластмасово разпятие, окачено над таблото, и Евен извърна поглед, едва потиснал стон.
Лине го проследи зорко, когато се наведе с предпазлива усмивка и натисна бутона за стартиране на компютъра близо до коляното й. Кутията зажужа и защрака и екранът се събуди за живот.
Той издърпа стола и Затърси името на Май по десктопа и в папката „Моите документи“, но не намери нищо. Нямаше го и името Феникс. Нито пък „история“. Повечето неща бяха файлове с писма, очевидно свързани със застрахователната дейност на Фин-Ерик, или пък бяха прегледи на семейната икономика, изплащането на къщата, колата и т.н. Евен се огледа за дискове, намери някакви, но изглежда и те принадлежаха на мъжа в къщата или бяха свързани с работата му.
Когато Затърси логото на Аутлук Експлорър, за своя изненада Евен откри, че компютърът не беше свързан към интернет. Изключи го и седна на единия фотьойл. На масата имаше две камари книги. Взе най-горната.
- Боже - измърмори. Дейвид Брюстър, „Мемоари за живота, творчеството и откритията на сър Исак Нютон“, том първи. Взе още една книга. - По дяволите - възкликна и се вторачи.
- Псува не! - чу се изпод писалището със сериозен глас. Той кимна на Лине отговорно и пак погледна книгата. Давид Кастилейо, „Разрастващата се сила в космоса на Нютон: „Показана в непубликуваните му трудове“. Евен прерови набързо цялата камара. Още две бяха за Нютон, иначе имаше и по-старо, ръкописно надписано издание със заглавието: „Произход на нееврейската теология“. Останалото бяха отчасти исторически книги от времето около 1700 година, отчасти справочници за птиците в Норвегия, особено с фокус върху фюлковете Акешхюс и Йостфолд.
Евен разлисти книгите за Нютон. На много места имаше подчертани изречения, а по полетата бяха написани кратки коментари с лесно четимия почерк на Май: bm!, alc!, лич. бел., и т.н.
Дали Май бе смятала да издаде някоя от тези? Едва ли, бяха твърде сухи, твърде специализирани и твърде английски. Може би обаче ги четеше информативно, за да се подготви за нова книга за превод - а навярно за написване?
В гърдите му се наслои раздразнение. Нямаше как да се отърве от чувството, че бе пренебрегнат. Странно, че Май не се бе свързала с него - ако наистина кроеше планове за стария великан.
Намери страница с изчисления за движението на различни тела по траектории и затвори очи в съвършена носталгия по тези преломни бележки. Написани бяха преди триста години, а светът все още бе еднакво зависим от тях, що се отнася до представата му за себе си. Стореното от Нютон за математиката и физиката съответстваше на делото на Иисус за християнството, не, по-велики бяха!, понеже индийците и китайците не даваха и пет пари за Иисус, но не можеха да минат без Нютоновите открития...
- Какво правиш тук!?
Евен замига трескаво, за да проясни погледа си.
- Ой! Заспал съм.
- Няма какво да душиш из вещите ни. - Фин-Ерик избута гневно краката му на път към писалището, взе снимката от Рендален и я закачи на мястото й. - Излизай!
Евен стана на крака.
- Но, по дяволите, просто си седях и...
- Вън!
- Добре де, добре, спокойно.
Фин-Ерик затръшна вратата зад гърбовете им, а децата, които си играеха в ъгъла с куклите и легото, погледнаха към тях с ококорени очи.
Отидоха в кухнята и Евен седна, а Фин-Ерик сложи масата за обяд с ядни движения. Евен си взе филия хляб и хапна малко, преди да попита:
- Какво казаха в полицията?
Фин-Ерик повика децата и ги сложи по местата им на масата, преди да отговори, без да го поглежда.
- Те или по-скоро той, някакъв си главен инспектор Молвик, не казаха особено много. - Фин-Ерик мажеше филии на децата, докато говореше и не видя, че очите на Евен проблеснаха свирепо. - Записа това, което му разказах, и обеща да се свърже с мен, ако има въпроси или нещо ново.