- Този Молвик, казваш, че е станал главен инспектор? Не проумя ли, че Май е била принудена да извърши... знаеш, онова. - Евен наля мляко в чаша и погледна съдържанието й с отвращение. Всъщност не обичаше мляко, но просто изпитваше нужда да го излее, да го гледа как се
движи, да прави нещо с ръце. - Искам да кажа, тъй като и в моята чанта подхвърлиха пликче с оная отрова, кристално ясно е, че нейният кокаин...
- Казах им го. Казах, че тя никога не би... така де... - Фин-Ерик хвърли поглед на Стиг, който внимателно следеше разговора, докато се хранеше. - Казах, че никога не би... ако не са я принудили. Казах и че никога не би се дрогирала. Разказах и за... - Кимна косо по посока на Стиг, без да го поглежда. - Казах им, че е знаела с какво е облечен, че някой трябва да го е видял, но...
- Но какво?
- Но не мисля, че той ме разбра, нито че го е сметнал за особено важно. Единственият път...
- Да?
- Единственият път, когато главен инспектор Молвик изглеждаше сериозно заинтригуван, бе когато споменах, че си намерил пликче с бях прах в чантата си и си го изпразнил в тоалетната. Попита защо не си го занесъл в полицията, зачуди се що за човек си, къде работиш, за връзката ти с Май-Брит и тем подобни. Когато казах името ти, той изсумтя нещо от сорта на „всичко ми е ясно“. Фин-Ерик се вгледа в Евен. - Какво му е ясно?
- Откъде да знам - сряза го той.
- Но той добави нещо... странно, измърмори го на себе си, но като разбра, че съм го чул, се смути и обясни, че това просто бил израз, не бивало да го вземам насери- озно. - Фин-Ерик млъкна, седеше, забил нож в маслото, и гледаше Евен замислено.
- Е, какво каза? - Евен усещаше как настръхва от раздразнение. Никога ли нямаше да го оставят на мира. Сякаш миналото не искаше да се предаде, сякаш упорито и търпеливо душеше по следите му като някаква проклета хрътка.
- Каза „това не е първият път, когато този мошеник си изцапва ръцете с кръв“. Какво означава това?
Евен усети силно пулсиране в слепоочията и стана, за да излее млякото и да си налее студена вода. Изпи я бавно, за да се успокои.
- Не знам какво е искал да каже - отвърна и седна. - Навярно е било просто израз, както ти е и казал, знам ли. Надявам се единствено да поработи над само... - Евен погледна към двата чифта детски очи, които го следяха както кученца, следящи пръчка - хм, ... самостоятелното й поведение.
- Възможно е да се свърже с теб. - Фин-Ерик сложи пред Стиг втора филия хляб и за миг се зае да говори с него за продуктите, които детето искаше върху сандвича си.
- Надявам се - излъга Евен, обърнат към хляба в чинията си, взе буркана сладко и си намаза доста дебел слой. Отпи от кафето, за да включи мозъка си отново на скорост. - Май над книга за Нютон е работела?
- Нютон? Дааа, възможно е. Както казах, беше се захванала с много неща. Четеше доста за XVIII век, понеже бяха получили ръкопис, историческа кримка за убийство и някакви машинации от него време. Один Йелм я бе помолил да бъде исторически консултант, т.е. да провери дали не съдържа анахронизми и тем подобни. Знам това, понеже Май-Брит ме попита дали по него време е имало застрахователни агенции, така де, за обикновени хора.
- Имало ли е?
- Не знам. Не съм запознат с историята на застраховането, знам само как е днес.
Евен сведе поглед към чашата си. Дали той, Евен Вик, наистина беше такъв кретен, че тази брутална алтернатива в другия край на масата бе за предпочитане? Застрахователен агент, който наблюдаваше птици в свободното си време, доброволно! Вместо да помага на съпругата си, когато му задава интересни въпроси.
- През XVII век Пиер дьо Ферма е разработил онова, което се е превърнало в правила на теорията на вероятностите - обясни Евен. - Те са направо жизненоважни за застрахователните агенции. Използвате ги всеки ден при преценяването на рискове, независимо дали става дума за застраховка живот, застраховка на велосипед или каквото там дойде.
- Така ли - отвърна Фин-Ерик, намаза втора филия за Лине и попита Стиг дали е готов.
После разтреби масата и изпрати децата да си играят в градината. Двамата мъже седнаха на дивана с кафето, за да могат да ги държат под око навън.
- Мислех си за нещо - започна Евен и извади писмото на Май от джоба си. Вече беше толкова омачкано, че се разпадаше по ръбовете. - Ако разгледаш текста, думата „сърце“ е спомената пет пъти.
- Да - отвърна Фин-Ерик, загледан в синигер, кацнал на клон точно пред прозореца.
- Не смяташ ли, че е странно? Искам да кажа, че Май беше историк и през последните години работеше в издателство. Това означава, че е пишела през цялото време, това й е било работата, да се изразява ясно и точно. Също така и да има критичен поглед за формулировките на другите. Склонен съм да вярвам, че избягването на клишета постепенно се е превърнало в нейна характерна черта. Не че това са клишета - побърза да продължи, понеже очите на Фин-Ерик се свиха. - Напротив, не се и съмнявам, че го е чувствала с цялото си сърце. Но... разбери ме правилно, опитвам се да намеря някаква пролука в писмото. Да открия дали има нещо, което може да ми разкаже какво иска от мен, така де, нас. И „сърце“ пет пъти е много. - Евен махна с ръце. - Досега това е единственото, за което мога да се захвана, е, освен „умалител“, де. Но думата не ми говори друго, освен че писмото е адресирано и до мен.