- С какво се занимава?
- Не знам - отвърна Фин-Ерик и затвори очи. - Не е мой човек, така да се каже. Будил Мунте се занимава с неговия случай.
Май-Брит се заседя, загледана във водата, после извади дневника си от чантата за плаж и написа:
24 юли, на плажа, Осло - Все повече ми харесва идеята да смесим фактите с фикцията. Струва ми се, че ще успея да съчиня мислите и движенията на Нютон в онова пространство и онова време, които се намират извън сигурните познания на човека, че
мога да създам убедителна представа и за него, и за времето, в което е живял. По-добре, отколкото само да се придържам към чистите факти. Естествено, един разказвач на факти също може да бъде убедителен, но ме изкушава нещо в освобождаването от фактологичния материал, в това да оставя фантазията да запълни дупките, които неизменно присъстват около личността на Нютон.
Ще го обсъдя с Один след почивката.
Глава 21
- Познаваш ли някоя Кити? - попита Евен дрезгаво. Стоеше, сковал поглед в името на гърба на картата, сякаш то щеше да се изпари във въздуха, ако отмести очи. - Освен приятелката на Май, която пя в църквата на погребението?
- Не - отвърна Фин-Ерик и проследи с пръст дългата, вертикална чертичка на К-то, а после и също толкова дългата наклонена чертичка на И-то. - Май-брит го е изписала с нокът, издраскала го е - промърмори. - Със сигурност онзи, който я е пазил в хотела, я е оставил да реди пасианс, докато са чакали... нещо да се случи. - Фин-Ерик изгледа Евен несигурно. Изглеждаше и малко горд. - Не мислиш ли?
Евен кимна.
- Възможно е.
- Познавам само една Кити, онази приятелка. - Фин- Ерик се почеса по косата. - Всъщност май не я познавам особено. Обади се няколко дни преди погребението и помоли за разрешение да попее... Казва се Катарина или Катрине, или..., каза, че никога не я били наричали по друг начин, освен Кити. Спомням си, че Май-Брит я спомена веднъж, когато я видяхме в интервю по телевизията, били приятелки от детските години. Да, работи в спортното училище.
- Дали живее на същия адрес, както преди?
- Не знам. Нали ти казах, че не съм я виждал, освен на погребението. Иначе Май-Брит никога не я е споменавала, доколкото си спомням.... На същото място, казваш. Ти знаеш ли къде живее?
Евен влезе в хола и се просна на дивана. Погледна към децата, които правеха малък снежен човек навън.
- Когато се запознах с Май, двете с Кити живееха заедно. Те и още едно момиче бяха купили къща в Несуден. Искам да кажа, че бащата на Кити бе платил по-голямата част, мисля. Във всеки случай купиха дяла на Май за няколко хилядарки, когато се преместихме да живеем заедно. Скоро след това третото момиче замина да учи в САЩ, но Кити остана там. Поне тогава. Все пак не е сигурно, че е издържала. Къщата беше стара и разнебитена. Само че имаше хубава гледка към фиорда на Осло. - Той присви очи. - Кити...
- Защо Май е написала името й тук? - Фин-Ерик обръщаше картата от всички страни, сякаш можеше да крие още тайни.
- Мисля да попитам нея - отвърна Евен. Пресегна се под масата и провери дали ножът си стои както трябва до глезена. Изпитваше желание да смачка някого като шепа грозде, да рита, да удари някого с глава. Стана и погледна Фин-Ерик. - Отивам да говоря с нея.
- Не е ли по-добре първо да се обадиш? Твърде далеч е, ако не си е у дома.
- Имаш ли номера й?
- Нали го получих преди погребението, ако има нещо... чакай. - Влезе в кабинета си и се върна с тефтерче с найлонова подвързия. - Ето: 66 91 50 50.
- 5050 - повтори Евен и излезе в коридора, за да се обади. Триъгълни числа. Ако събереш всички числа от едно до сто, получаваш 5050. Набра номера. Вдигнаха след два
сигнала и женски глас каза „ало“. Той изчака да го повтори и затвори. - У дома е. Идваш ли? - Когато попита, осъзна колко глупав бе въпросът му. Май бе заплашена, понеже имаше слабост, любовта към децата. Фин-Ерик имаше същата. Евен обаче беше сам. Нямаше никакви емоционални обвързвания, никакви слаби места.
Освен това - не искаше този глупак със себе си.
Фин-Ерик погледна към децата и за щастие поклати глава.
- Ясно. Може ли да взема колата?
- Мислиш ли, че тя има нещо общо със смъртта на Май-Брит?
- Ще я попитам - сряза го Евен.
Кити. Приятелката на Май от детството.
Заедно ходили на училище. Заедно вършели всичко. Пътували. Пеели в хора Тен Синг. Всичко. Заедно. Когато се записали в университета, намерили къщата в Несуден и си направили комуна. Евен се придържаше към дясната лента на юг по Е6. Спомняше си Кити като активно и с наклонност да се налага момиче. Онази от трите, която се впускаше в най-стряскащите реставрационни работи по къщата. Ковеше лавици, сменяше тръбите в тоалетната, махна стена, за която Евен внимателно й бе обяснил, че е носеща, след което й бе помогнал да подпре тавана с няколко греди. Намери стар трактор в бараката с инструменти, накара един съсед да й помогне да го приведе в движение и изкопа наоколо нова дренажна система. Когато най-сетне успя да пресуши мазето, започна да го изолира и възстановява, за да направят долу работилници и зала за тренировки.