- Благодаря - измънка той, когато му подаде кафяв плик. Започна да го върти и обръща с любопитство. Не беше написано никакво име. Нямаше нищо, абсолютно нищо. Беше с формат С5, дебел, така претъпкан, че капачето не стигаше да покрие цялата ивица с лепило. Пъхна пръст и го отвори, внимателно, парче по парче. Извади купчина сгънати листи A4 - някои бяха захванати с кламери, други лежаха отделно.
Остави всичко в скута си и огъна листите назад, за да се изправят хубаво.
Заглавието на най-горния лист беше Трите тайни на Нютон. Текстът беше напечатан на компютър, принтиран с черно мастило. Резюме. Книга в три части за трите пожизнени тайни на Исак Нютон. Книгата ще представи събрани фактите, които могат да се намерят в оставени ни текстове за и от Нютон, а фактологичната част ще се помества в прозаичен текст, който да въведе читателя директно в живота на Нютон, какъвто е бил преди триста години.
Това беше всичко. Кратко резюме. Чернова?
Евен погледна следващия лист, първия от седем-осем страници, захванати заедно. Най-отгоре с големи букви бе изписано Първа тайна. Точно под тези думи, с малко по-дребен шрифт: „Ключът към цялото познание“. Най-отдолу със ситни и леко раболепни букви се четеше Май-Брит Фосен.
Евен вдигна разсеян поглед.
- За Нютон е. Май е писала за Нютон.
Кити влезе от кухнята с филия хляб в ръка.
- Искаш ли?
- Какво...? Да, да, благодаря. Хм... Май каза ли нещо за Нютон, когато остави плика?
- Не - извика Кити от кухнята. - Не каза нищо за съдържанието. Пастет или сирене?
- Сирене, моля. - Той отпи от чая и Запрелиства останалите страници. Някои бяха ксерокопия на писани на ръка текстове, доколкото можеше да се види, писани от самия Исак Нютон. Други бяха бележки с почерка на Май. По средата на последната страница накриво бе залепено жълто листче. Там бе написано името Книжарница Хермес Трис Бе надраскано набързо, а отдолу стоеше числото 1009. Просто число, помисли си Евен.
- Ето - обади се Кити и му подаде чиния с две филии, сирене и домат. - Аз ще направя едно кръгче, ти си чети на спокойствие. Изглежда си имаш материал за доста дълга обиколка. - Тя се усмихна и качи на масата обувката си за джогинг, за да завърже връзките.
- Все още си фанатичка на тема джогинг - отбеляза Евен и отхапа.
- Фанатичка? Пфу, може би. Поддържам форма, това е повече, отколкото можеш да кажеш за много други. - Погледна накриво корема му и изчезна през кухнята към коридора. Евен чу входната врата да се затваря и хвърли поглед към корема си, преди да седне да чете.
Глава 23
Първа тайна
“Ключът към познанието“
Университетът Кеймбридж, Англия
25 септември, година 1672
- ... ето защо е от изключително значение, както ще разберат почитаемите ми слушатели, всички цветове да срещнат призмата, за да се получи перфектна композиция на белия лъч светлина. - Лекторът хвърли бегъл поглед към залата с навъсено изражение на устните, мерна и бележките си и продължи. - На тази илюстрация на следващия ми експеримент - вдигна ръка, без да поглежда, и посочи разсеяно празната дъска зад гърба си, - .. .можете да видите, че с ABC е обозначена призмата, разположена до отвора F в преградата EG. - Гласът беше мощен в сравнение с мършавия образ и леко ехтеше из залата. - Ако изправеното положение на ABC се промени, като се завърти на 60 градуса, ще се получи най-добрият възможен ефект. Както със сигурност всички сте видели и разбрали, MN на чертежа, естествено, представлява лещата.
Той вдигна очи от листите.
- Експериментът бе разделен на... - изведнъж през прозореца най-отзад в аудиторията блесна слънчев лъч, освети прашния под и се отрази в краката на столовете и колоните. Младият професор се запъна, втренчил поглед в най-близката колона. По челото му личеше бръчка. Зад колоната се образуваше сянка, добиваща все по-светли нюанси с отдалечаването си от колоната. В аудиторията цареше съвършена тишина. Дълго време. Изведнъж мъжът потрепна слабо, сякаш бе сполетян от кратък епилептичен пристъп. Насъбра листите си, слезе от подиума и напусна аудиторията, без да продума. Тежката врата се затръшна зад гърба му и отекна из цялото помещение.
Септемврийското слънце топлеше въздуха между кафявите тухлени сгради на университета, огряваше покрития с трева и плочки двор, където студентите седяха или се разхождаха, потънали в сериозни разговори, както и професора, прекосяващ го на такава скорост, че плащът му плющеше зад него. Няколко студента побързаха да отстъпят настрана, когато го видяха да се приближава, поклониха се, без той да си даде вид, че ги забелязва. На портата го поздрави по- възрастен професор по теология с широка усмивка и отвори дума за някаква среща същия следобед, но се принуди да види поздрава и опита си за разговор игнорирани, понеже колегата му профуча покрай него, без да вдигне очи.