Младият професор тръгна по улицата, свърна през една порта, прекоси обширния двор на Тринити Колидж, влезе през някаква врата и пое надолу по коридора. В края му почука на друга врата, два пъти по два удара, и малко след това от вътрешната страна дръпнаха резе. Отвори му мощен мъжага.
- Толкова рано, професор Нютон?
- Имам идея, мистър Уикинс, и трябва да я запиша - забърза към една маса, без да свали шапката и мантията си, и извади бележник. Дълго време се чуваше само дращещото пътешествие на перото по хартията. Когато най- сетне го остави настрана, Уикинс се покашля предпазливо.
- Да не би отново да са дошли малко студенти на лекцията Ви, професор Нютон?
- Малко...? - Нютон свали разсеяно шапката и мантията си, - ... това едва ли е най-точната дума.
- Било е празно, подозирам.
- Какво? Хм... да, празно. Така е най-добре, мистър Уикинс, и да бяха дошли, студентите нямаше да разберат нищо. Но кажете ми, какво става с...?
- Върви добре, сър - избърза помощникът. - Процесът приключи.
Нютон смръщи чело и отиде до някаква врата. Преди да отвори, хвърли въпросителен поглед назад.
- Заключих вратата, сър - уточни Уикинс.
Нютон влезе в спалнята. Квадратна стая с тясно легло, натикано в единия ъгъл, и голямо бюро между две пещи - една калаена и една желязна. Върху Желязната пещ имаше стъклена купа със сребристо съдържание в синкав разтвор. Професорът взе малко от сребристото вещество с дълга стъклена лъжица и го постави върху стъклена подложка на масата.
- ... страхувам се да не е същият резултат като преди
- измърмори и го разпредели върху подложката с нож. - Трябва да направя тест, но ми се струва, че мога да заявя със сигурност, че и този път е чист живак, не Prima Materia.
- Въздъхна и погледна Уикинс, застанал на вратата. - Нито рецептите на мистър Бойл за „мокри“ експерименти, нито тези за „сухи“ доведоха до желаните резултати. - Мистър Уикинс кимна, без да продума. Нютон се загледа замислено в синьото вещество в стъклената купа. - Мислех си нещо - каза най-сетне и стана от стола. Излезе от стаята, без да довърши изречението, върна се веднага с някаква книга и отвори на отбелязаната страница. Уикинс забеляза, че в полето бяха надраскани бележки.
Нютон свали перуката, преди да Затърси с пръст надолу по страницата.
- Василий Валентин е написал за антимона, че не може да доведе до „философския камък“, че онези, които си мислят, че звездата Регул от антимон е правилният път, са на грешна следа. Но... след тази отрицателна забележка Валентин добавя... да видим, ето го: „че въпреки това в него се крие едно прекрасно лекарство, сублимно опреходностяване на духовното...“. — Нютон вдигна очи, сякаш за да получи одобрението на своя помощник. Уикинс кимна с изражение, като че ли разбираше нещо, но погледът му за миг се зарея към книгата и го издаде.
- Той не пише до кое лекарство се стига, но ако то само по себе си не е целта, може и да е съвсем малък напредък по пътя към моята цел. Решил съм да сменя курса - Нютон се удари решително по бедрата и се изправи, - ... да изследвам антимона из основи. Затова се налага да купя антимон и още азотна киселина от мистър Потър в аптеката и... - забеляза, че Уикинс държеше писмо в ръката си. - Днес ли дойде?
- Да, мистър Нютон. От мистър Бойл е.
Нютон го грабна, разкъса восъчния печат, разгъна единичния лист и прочете краткия текст.
- Мистър Бойл ме кани на среща в „Невидимия колеж“ в Рагли Хаус в Уоруикшиър след седмица - обясни, по-скоро на себе си. — Направил е някои интересни експерименти с летливи соли и смята, че могат да ме заинтригуват. Освен това мистър Ф ще чете лекция за „Второстепенното значение на метала за философията на благородната алхимия“.
- Какво е „Невидимият колеж“ и кой е мистър Ф? - попита Уикинс.
Нютон сгъна писмото и го прибра в джоба си.
- Може ли да вземете антимон и азотна киселина от аптеката, мистър Уикинс?
- Разбира се, мистър Нютон.
- В такъв случай отивам да занеса бележките от днешната лекция на университетския библиотекар. - Нютон се изправи и напусна стаята със записките в ръка. Уикинс застана до прозореца и го видя да прекосява двора, изчезвайки зад група млади студенти. Сигурно някой ден ще ми разкаже, помисли си той и реши веднага да се отправи към аптеката, понеже небето обещаваше дъжд по-късно този следобед.