Кеймбридж, Англия
13 февруари 1676
... разбира се, ценя високо изследванията Ви, мистър Нютон, и се радвам да видя, че мислите, които от толкова време се въртят в главата ми, но не съм имал време да довърша, могат да бъдат подети и развити от Вас.
Много старателно сте коригирали, подобрили и довели докрай значителна част от това, което започнах на младини, и не се съмнявам, че моите резултати щяха да бъдат далеч по-скромни от това, до което сте стигнали Вие.
С почит, Ваш завинаги добър приятел
Робърт Хук
- Неговите мисли!! - Нютон изсумтя раздразнено и захвърли писмото на масата. - Подобрил съм започнатото от него! Този човек е луд, побъркан! През целия му живот през противната му глава не е минала и една мисъл, всичко заграбва от други, както сега иска да направи с моите опити. - Той се изправи и закрачи яростно напред-назад из стаята. - Не биваше да изпращам „Теорията за светлината и цветовете“ на Кралското научно дружество. Този гном, този бездарен, знаете какъв, отговорник по експериментите ще направи всичко по силите си, за да осмее наблюденията и опитите ми. Какво ще кажете, Уикинс, не съм ли прав?
Уикинс наблюдаваше Нютон, спокойният поглед прецени другаря му за миг, после стана, взе лист хартия и перо и ги сложи на масата. С приглушени движения отви капачето на мастилницата, сякаш за да принуди приятеля си да се успокои до същия ритъм, и я остави до перото, така че ръбът й се изравни с листа.
- Трябва да напишете отговор, в който учтиво, но неумолимо да разнищите всичките му чудовищни твърдения, както само Вие го умеете, драги ми Исак.
Нютон се спря по средата на пода, погледна листа и направи още няколко кръгчета из стаята, но със значително по-укротено темпо. Кимна няколко пъти, докато се обръщаше, отиде до вратата замислено, върна се и внезапно се свлече на стола.
- Както винаги имате право, Уикинс - каза му и натопи перото в мастилото. - Ще му отговоря така, че никога няма да ме забрави. Малкият му гном.
Перото задраска по хартията и Уикинс го чу да мърмори тихо:
- Почитаеми мистър Хук, благодаря за интересните Ви коментари. Трябва да се съглася с Вас; това, което се прави в присъствието на свидетели, често се върши с други цели, далеч от простото откриване на истината. Това, което се споделя между приятели в частен разговор, по-скоро заслужавала бъде наричано консултация, отколкото спор. Надявам се между нас да стане така...
Уикинс се подсмихна. Нямаше нещо, в което Нютон да бе по-добър от това да злобее по учтив начин или пък да бъде снизходителен, изглеждайки деликатен. Нютон бе млъкнал и Уикинс стана, за да зачете през рамото му: „Извършеното от Декарт е важна крачка. Вие, мистър Хук, сте допринесли за много неща по различни начини, особено с повдигнатата за дискусия тема за наблюдаваното от Вас оцветяване на тънки пластинки при осветляване. Ако аз съм видял по-далеч от други, то е било, защото съм стоял на раменете на гиганти...
Уикинс изсумтя, за да не се изсмее на висок глас, и отиде до гарафата, за да си налее чаша вода. Раменете на гиганти. На професор Хук, който нямаше и пет фута по чорапи, това никак нямаше да се хареса.
Кралското научно дружество, Лондон, Англия
27 април 1676
- ... ето защо с огромна радост предавам отговора на мистър Робърт Хук. - Президентът на Кралското научно дружество, лорд Брункър, направи жест към мъжа до себе си, приведен, блед господин, който внезапно заизглежда като всичко друго, но не и като учен. - Професор Хук, изключителният уредник по експериментите на научното дружество, след многобройни и задълбочени опити, много от които видяхме днес, е стигнал до извода, съветвайки се с управителите на дружеството, че хипотезите на мистър Исак Нютон за светлината и цветовете съответстват на
представения experimentum crusis2. От този ден насетне хипотезата трябва да се смята за теория, подлежаща на демонстрация.
Лорд Брункър се усмихна на насъбралите се благородни господа и видя, че секретарят на дружеството, мистър Бароу, започна да ръкопляска. Последваха го мистър Олденбург, мистър Врен, мистър Бойл и още неколцина, но далеч не всички.
Уредникът по експериментите, професор Хук, се изправи с кисела физиономия и напусна съвещателната зала, без да продума, което не изненада никого: всички знаеха, че между него и мистър Нютон имаше големи разногласия.