- Дивана - поясни тя и вдигна вежда иронично, - ще ти оправя дивана. Изглежда спиш добре на него.
- Да - смънка той - да, така си мислех и аз. Но трябва...
- Извади телефона от джоба си и го включи. - Трябва само да попитам Фин-Ерик дали колата ще му трябва до утре.
Фин-Ерик вдигна веднага:
- Евен! Къде се изгуби? Страшно се изнервих, като не се обади, и...
- Съжалявам. Знам, извинявай - отвърна той и влезе в кухнята, за да не чува Кити разправията. - Успокой се! Всичко е наред! После ще ти разкажа, но може ли да ми заемеш колата си до утре?
Фин-Ерик изстена тежко и за миг настъпи тишина.
- Ясно, всичко е наред. До утре следобед. Обещах на децата разходка в гората. Но искам да знам...
- Разбира се - отвърна Евен раболепно и тъкмо се канеше да затвори, когато си спомни. - Ей, Фин-Ерик, казвал ли си на някого, че бях заминал за Париж?
- Не. Само на тъста, в колата на прибиране от погребението. Защо?
- Не знам, просто ми мина през ума...
- А, чакай малко. На следващия ден се обади издателят от Феникс, Один Йелм, да си поговорим. Той е доста деликатен човек. Искаше да плати половингодишна заплата... за децата, за образование, да ги внесе на сметка.
- А Париж...?
- А, да, говорихме си, че на погребението са дошли много хора и той спомена, че те познал, спомни си, че си математик и експерт по Нютон. Опитал се да ти се обади в университета и у дома, но не успял да се свърже. Май му казах, че си в Париж...
- Спомена ли в кой хотел съм отседнал?
- Не. Защо да го правя? Нали не знаех.
Не, защо ти е, помисли си Евен, когато прекъсна разговора. Нали Один Йелм можеше да види фактурите от обичайните хотели на Май и като нищо да събере две и две - малко по-добре, отколкото Фин-Ерик би се справил.
А защо ли този Йелм искаше да се свърже с него? Е, добре тогава, желанието за разговор бе взаимно.
Евен седна до масата и вдигна чаша към Кити.
- Всичко е наред, ще пренощувам тук. Наздраве. - Тя се усмихна, повдигна чашата в отговор и известно време хапваха мълчаливо. Евен се наслаждаваше на храната.
- Наистина е вкусно.
Сложи още пиле в чинията си.
- Звучиш изненадан.
Евен се ухили.
- Не бях фен на готварските ти умения, когато Май живееше тук. Често най-напред подпитвах чий ред е да сготви, преди да се съглася да хапна у вас.
- О - за миг Кити доби обиден вид, но после се усмихна обезоръжаващо. Евен забеляза, че бе сложила лек тъмен нюанс на устните си от следобед насам.
- Беше съвсем побъркана да се храниш здравословно, салата, зеленчуци и тем подобни, а аз по него време ядях главно нездравословна храна. Не знам дали си сменила рецептите, но аз май съм променил навиците си.
Известно време разговаряха за миналото, осемдесетте, когато бяха млади студенти. Кити разказа за началото на пребиваването им в Несуден, работата на момичетата по старата къща, за всичко забавно, което бяха вършили: скачали в сеното в плевника, ловили риба в морето, водили детински боеве с възглавници, преди да си легнат.
- Но тогава се появи ти и развали всичко. - Кити каза това с престорено отчаяние в гласа. - Бе невъзможно да се държим толкова глупаво с мъж в къщата. Най-вече за Май-Брит. Беше лудо влюбена и изведнъж й се наложи да порасне. Никога не я бях виждала такава... какво да ти кажа, начинът, по който те гледаше! Пък и нищо не разбирах, та ти приличаше на хибрид от наркоман и някой от Блиц, псуваше като изрод. И това име!
- А? - възкликна Евен и премести поглед от дивана. - Евен!?
- Не, онова „Рекил“. Не си ли спомняш, че те наричаше така?
- Ах... да, сега като каза. Но това беше просто измишльотина, спря да го прави, когато се опознахме.
- Да, и аз спрях да те ненавиждам толкова, когато ние се опознахме. Нали ми помогна да подпра тавана. - Кити се усмихна и посочи съседната стая. - Баща ми дойде няколко дни по-късно и изпадна в шок, като чу какво съм направила. Бе готов да ти даде медал, задето си спасил дъщеря му и вторият етаж не се е срутил на главата й.
- О, не беше чак толкова опасно - усмихна се Евен. Набоде парче пиле на вилицата си. - Ти си лекар в спортното училище?
- Да. Спортен лекар, изучавам изтощаването и спортните травми. Това е на половин работен ден, през останалото време съм треньор и консултант на млади таланти.
- В кой спорт?
- Никой специфичен. Концентрирам се върху основното трениране и преценката на слабите и силни страни на тялото. Не всички са родени за спринтьори, знаеш, зависи от мускулната маса, капацитета на белите дробове, сърцето...
Евен я слушаше с интерес, не толкова съдържанието на думите, а увлечението, компетентността и интензивността, които излъчваше, очите й добиваха особен блясък. В нея разпозна себе си, и той беше такъв. Някога. Бялата страна.