Потопи в соса последното парченце броколи, задъвка и хвърли поглед към масичката до дивана.
Кити се усмихна, стана и взе тенджерата.
- Разбирам, че не съм толкова интересна, колкото някои други неща. Ще те оставя да продължиш с четенето.
Евен сви рамене виновно и благодари за храната.
Включи настолната лампа зад дивана. Разлисти бавно всички книжа. Освен разказа от осем страници под заглавие „Първа тайна“ имаше и три страници копия от собственоръчно писаните от Нютон бележки, една страница със стар текст на английски, изписана с напълно непознат му почерк и четири страници с бележките на Май. Най-накрая имаше и лист със заглавия на книги, всичките свързани с Нютон или XVIII век по един или друг начин. На тази страница беше залепено жълтото листче с надпис Книжарница Хермес Триси числото 1009.
В числото имаше нещо познато, освен че беше просто число, ала Евен не можеше да угади какво беше.
Започна да чете по-щателно копията от бележките на Нютон. Едната страница бе изчерпателен списък на думи и символи, използвани в рецептите на алхимиците. Най- напред имаше минерал: Злато, Сребро, Мед и т.н., а зад него бяха изписани по един или няколко символа за отделния минерал. Кръгче с точка (злато), полумесец (сребро) или пък биологичният знак за женски пол (мед). Знакът за желязо бе същият като биологичния символ за мъжки пол. Евен се зачуди дали в това не се криеше по-дълбока символика; че медта бе лъскава и от нея се правеха обеци и купи за плодове, докато желязото бе грубо и кораво, от него лееха мечове и оръдия? Хвърли поглед към Кити, която шеташе из кухнята и си тананикаше. Най-добре да не я посвещава в тази тенденция, която бе от времето преди жените да започнат да основават собствени комуни. Загледа почерка, дребен и назъбен, и предположи, че трябва да бе писано в младежките години на Нютон, когато още е бил студент. Печат в ъгъла сочеше откъде Май бе взела копието: King’s Coll. Libr. Camb. Библиотеката на Кралския колеж в Кеймбридж.
Следващата страница бе копирана от тефтер. Почеркът бе една идея по-едър, а буквите - по-прави, което говореше за малко по-възрастен, но все още млад Нютон. Текстът започваше с думите Опус 1. Първа стъпка. Екстракция и пречистване на духа. Под последните думи бяха драснати две черти. След още едно, неразбираемо за Евен изречение, текстът се разделяше на номерирани откъси: 5., 6., 7. и 8. Защо първите четири точки ги нямаше, не можеше да се разбере непосредствено. Може да бяха вплетени в първите изречения? Вниманието му привлече формулировка в точка 6: Свързване на червения мъж с бялата жена, & декокция до завършване, така пишеше. Евен се хвана за косата, която знаеше, че бе придобила известно количество сивкаво-бели кичури през последните години, мерна червената грива на Кити
през отворената кухненска врата и дълбоко в себе си тайно се зачуди дали нямаше някаква правописна грешка, дали всъщност не беше свързване на червената жена с белия мъж. Би било хубаво.
И все пак, всичко това беше класическо алхимично празнословие - и той не схващаше особено много. Питаше се дали Май го бе разбирала.
Третият лист се оказа писмо до някой си мистър Ф. - само това пишеше за получателя. Ставаше дума за експериментите, които Нютон правил напоследък, и завършваше с няколко коментара по последното писмо на мистър Ф и възгледите, които явно бе изразил в него. Всичко бе свързано с алхимията и тонът намекваше, че Нютон уважавал мистър Ф. Писмото не беше датирано, но по почерка Евен можеше да гадае, че е било писано в средата на 70-те години на XVII век.
Текстът с непознатия почерк очевидно бе описание на разговор, който авторът бе провел с Нютон. Трудно се разчиташе, но за помощ на читателя (Евен?) Май бе подчертала с жълт маркер две изречения. Горе се четеше: ...83 години. След това беше по-добър, умът му - по-ясен, а паметта - по-силна...
Малко по-надолу бе маркирано нещо, което Исак Нютон явно бе казал на събеседника си:...това изискваше силата на създателя. Той, каза той, е взел всичките планети, а именно Слънцето, Луната и другите планети, и ги е създал от същата материя като тази Земя - ще рече земя, вода, камъни & с — но смесени по различен начин.
Типично за Нютон, помисли си Евен. Типичната алхимия, скрита зад изказването, че всичко, камъните, водата, земята, да, дори и слънцето, в изходната си точка са продукти от същите съставки, но се различават по начина, по който са „приготвени“. Ако Нютон е бил на 83 години по време на разговора, както отбелязваше първото маркирано изречение, той трябва да е бил записан от Джон Кондюит, мъжа, оженил се за племенницата му и по-късно поел службата му на управител в Монетния двор.