Евен прочете всичко още веднъж, без да разбере защо Май бе посочила цитатите на него, и остави листа настрана.
Нейните собствени бележки бяха по-лесно четими, изписани с ясни, отворени букви - и въпреки всичко това бе почерк, с който Евен бе живял в продължение на тринайсет години. По страниците се редяха ключови думи и изречения в безпорядък, цитати, които трябваше да запомни или идеи, дошли й неочаквано. Датата 27 април 1676 бе изписана и подчертана неколкократно, последвана от аргументи защо трябва да бъде запомнена. Евен бе съгласен. Както и много други учени, той също смяташе тази дата за изключително важна, повратен момент в световната история, началото на модерната наука. Денят, когато е било одобрено, че задълбочените експерименти на Нютон съвпадат с хипотезата и с това се превръщат в теория, която може да се демонстрира. Но в същото време Май оставяше Нютон да си седи у дома в Кеймбридж и да се занимава с алхимия...? Евен не знаеше дали Нютон бе присъствал в Кралското научно дружество, когато бяха одобрили експериментите му, не знаеше за източници, които да казват нещо по въпроса. Да се намеква, не, не просто да се намеква, а да се заяви, че той прави пробив в алхимичните изследвания точно тогава, бе доста безочлив похват. Но това показваше на читателя колко важна всъщност е била алхимията за големия учен и явно на това искаше да наблегне Май. Като литературен похват тактиката бе безпогрешна, особено ако фикцията бъде подплатена с основателни фактологични сведения. За което пък резюмето намекваше, че щеше да се случи.
Нютон е бил педантично точен и по-упорит и наблюдателен от по-ранните алхимици, пишеше на едно място. Би могло да е вярно, помисли си Евен. Нютон е бил търпелив и далновиден в изследванията си, без да се поколебае е започвал опити, за които е знаел, че ще дадат положителни индикации едва след пет-шест месеца - толкова напред във времето. Ако не е получел тези индикации, можел е да се върне на старта, да попромени някой несигурен момент и да посвети нови пет
месеца на експерименти. Ето това го е правело толкова гениален - че никога не се е предавал и е бил така педантично точен, както бе написала Май. Този човек е знаел какво има в дадена колба до най-малката частичка от грама, знаел е на каква температура загрява и точно колко дълго.
Алхимията да се запази в тайна на всяка цена!
Да, по дяволите, помисли си Евен. Алхимията е била незаконна. Била е като да си играеш на магьосник, в много кръгове не са гледали на нея с добро око, чисто и просто са я смятали за богохулна. Нютон обаче успял да я запази в тайна. Справял се толкова добре, че тази му страна и до днес е сравнително непозната. Днешните изследователи на Нютон могат да благодарят на Джон Мейнард Кейнс, известния гуру на икономиката, задето знаят за това. През 30-те години той купил оставените от Нютон бележници и ги изучавал по-задълбочено, отколкото който и да било друг преди него. И точно там пишело черно на бяло, без всякакво съмнение: Нютон пожертвал половината си живот за алхимията. На практика за дълги периоди от време бил далеч по-зает с алхимичните си проекти, отколкото с научните открития, донесли му световна слава.
В зрителното му поле се появи ръка и постави на масата чаша кафе. Кити се усмихна на погледа му.
- Досетих се, че чаят от розмарин не ти се услади, затова взех малко кафе назаем от съседа, докато тичах навън. Виждаш ли, джогингът никак не е излишен. - Излезе, без да изчака отговор.
Евен бутна кафето настрана, за да не рискува да покапе копията, и взе следващата страница с бележки на Май. Беше пълна с различни имена и кратки биографии. От Робърт Бойл, колега алхимик на Нютон, до Робърт Хук от Кралското научно дружество, негов дългогодишен заклет враг. Много от имената му бяха непознати. Възможно бе да са хора, свързани с алхимията, и в такъв случай не беше никак чудно, че не ги разпознаваше, понеже тази страна не го интересуваше особено, докато изучаваше Нютон. Смяташе се за експерт по учения - и постепенно разбираше, нямаше как да не признае защо Май не се бе свързала с него за помощ по книгата.
Духна кафето и отпи малко.
Изведнъж нещо го осени. Остави чашата, вдигна листа на светлината и навлажни пръста си, а после го прокара по част от текста. Бележките на Май бяха ксерокопия, точно както и тези на Нютон. Той се сепна. Странно, че му бе копирала собствените си бележки. Или пък, като се замислеше, може би не...? Възможно бе да не е можела да се лиши от записките си, когато е решила да остави плика за него. В бързината той не успяваше да определи дали това означава нещо - като цяло изобщо не разбираше защо бе получил всичко това - и зачете по-нататък, може би още не бе стигнал до отговора.