Пишел е в кодове.
Да, така е. Евен се замисли, втренчил поглед в печката, която пращеше, понеже Кити бе пъхнала вътре още няколко цепеници. Тя пък седеше на един фотьойл с крака на масичката и дебела книга в скута. Хендел изпращаше през тонколоните приглушена водниста музика.
Кодове. Май и той самият започна да се интересува от тях, когато започна да изучава Нютон. Не, чакай, по-рано беше, още в детството. У дома - за да крие разни неща от баща си. Но с Нютон тази страст отново се разпали, а когато се запозна с Май, се превърна в малка епидемия. Заинтригува я толкова силно, че си пишеха закодирани списъци за пазаруване и лични съобщения, наричаха се с кодови имена. Детинско, но по него време попиваше всичко, свързано с кодове и шифри, а след като прочете една статия за асиметрични шифри, за малко да насочи образованието си по тази диря. Странна изненада бе фактът, че изследванията му върху неправилните прости числа, простите числа близнаци и безкрайността по-късно се оказаха годни за приложение при създаването на шифри - като да ядеш хубав сладолед и да откриеш, че вътрешността му е направена от любимия ти шоколад. С него се беше свързал някакъв мъж от военното разузнаване и с компенсацията от половингодишна заплата Евен бе преглътнал принципите си и помогна на униформените да въведат нова система за шифриране. Поне не беше тайната полиция.
Евен отпи малко от кафето. Обикновено Нютон не е пишел всичко, а само отделни части от текста в кодове. Например изписвал думите наопаки или пък отделни думи и изречения с тайнствени знаци. Правел го, за да не може този, който наднича над рамото му или се прокрадва да хвърли някой бърз поглед на тефтерите му, да разбере нищо, не и непосредствено. Ако обаче човек разполагаше с време, обикновено не беше трудно да дешифрира текста. И така. Постепенно с развитието на математическите му системи за смятане и по времето, когато физическите му експерименти на практика се пренесли в друго измерение, кодовете се превърнали в съвсем ненужни - защото по негово време чисто и просто нямало други, освен Исак Нютон, които да разбират особено много от записките му.
Повечето кодове бяха лесни като детска игра и все пак отделни негови текстове можеха да се крият зад гениални системи, особено алхимичните формули, които можеха да се изписват със специални знаци за различните химични елементи и съставки, както и процеси, описани със собствени азбуки, думи и понятия, предназначени само за посветените.
Евен се взираше в изречението: Пишел е в кодове! Да не би Май да бе скрила послание за него из тези текстове? В това ли беше целият смисъл?
Остави чашата, прелисти до последната страница и откъсна жълтото листче. Хермес Трис. Погледна числото 1009, обърна листчето и видя ново число най-отдолу на задната страна. 6419. Дявол да ме вземе! Облегна глава назад със стенание и се втренчи в тавана. Сега разбираше защо 1009 му се струваше познато. Това беше неговото число. Също и 6419. Просто трябваше да ги обърне, по двойки. Беше толкова просто, че не се бе досетил. 09.10.1964.
Това бе рождената му дата!
Глава 25
Децата си бяха легнали и в къщата беше тихо. Тихо „като в гроб“, помисли си той и хвърли поглед към мрака в градината.
Фин-Ерик дръпна завесата, свлече се на ръба на стола и се огледа в малкия кабинет. Беше свикнал да бъде сам у дома с децата, нали Май-Брит пътуваше много във връзка с издателството. И все пак тази тишина беше различна, беше станала ненарушима и той трябваше да свикне с това. Чисто и просто да се примири.
Поколеба се дали да не си пусне музика, но нямаше сили. Всъщност никога не е бил човек на музиката, още по-малко след като се събра с Май-Брит. Така и не можа да разбере любовта й към класическата музика или по-скоро... не проумяваше самата музика. Слушаше, когато бе пуснала нещо, не протестираше. Понякога си мислеше, че музиката е хубава, ритмична или мрачна, но не му говори нищо. Липсваше му песента, текстът, който да разказва за какво става въпрос.
Стана и заразглежда снимките на таблото. Май-Брит и Стиг на плажа, той самият, обхванал с ръце издутия й корем, сватбената снимка, щастливото семейство пред хижата в Рендален. Попремести ги малко, за да се виждат възможно най-добре. Постара се да прикрие една от тях зад другите. Евен само щеше да се стъписа, ако влезеше и я видеше. Фин-Ерик седна отново. Защо ли Евен се бе навъртал тук вътре, бе гледал снимките? Подозираше ли нещо?