- Не, не прекалявай с хубавите неща - измърмори си с укор, извърна се и едва не подскочи от уплаха, когато на вратата видя сянка.
- Извинявай, ако съм те уплашила - каза Кити. Заобиколи го, свали долнището на пижамата си и седна да пишка, без да се срамува.
- Няма... проблем. - Евен се измъкна объркано и затвори вратата след себе си. Остана в коридора, загледан във вратата на спалнята й, която стоеше открехната, притворена към обетованата земя. Въздъхна. Сякаш на света нямаше други неща освен секса. Някъде Нютон бе написал, че сексуалното въздържание поддържало мисълта бистра. А ако имаше нещо, от което да се нуждае точно в този момент, то това беше ясна мисъл.
Вратата се отвори и го бутна в гърба.
- Съжалявам - измънка той и се запъти към всекидневната.
- Евен - каза Кити зад гърба му. Той се обърна. Тя стоеше с твърде голямата за нея пижама на райета, увиснала, сякаш тъкмо я бе откраднала от някой простор пред казарма. - Мислех си... ако диванът ти идва къс, можеш да легнеш в леглото - усмихна се предпазливо. - Но само ако обещаеш да ме топлиш. Малко ми е студено.
- Кога ще дойде? - Евен се подпря на лакът и се загледа в мускулестите рамене и гъвкавия гръб. Погали с пръст тила й, където малки перлички пот още блещукаха по косата, прокара го по ръбатата пътечка на гръбначния стълб, между лопатките и се скри под юргана, към кръста и надолу към задните й части. Тя ги завъртя, протегна се като котка и му се усмихна.
- Ако питаш мен, аз свърших. И доколкото усетих, ти също. И двата пъти.
- Години спестявана енергия и сперма - смънка той, смутен при вида на мъжкото си его, което мъркаше доволно. Отметна с носа си косата от рамото й и го целуна. - Искам да кажа, кога ще дойде въпросът? Не си ли любопитна?
- За какво? - говореше сънено във възглавницата. - Онова от Май-Брит?
- Мхм - отвърна й.
- Даа, така е, но нали не беше за мен. Сигурно щеше да ми разкаже, ако е искала и аз да знам. - Кити легна отново по гръб и се вгледа в него, вдигна ленива ръка и я плъзна от носа му през устата към брадичката. - А ако ти мислиш, че трябва да знам нещо, сигурно някой път ще ми разкажеш.
- Друг въпрос е - продължи тя, понеже Евен не отговори. - Друг въпрос е, че си имам правило.
- Нима? - сивите й очи имаха зеленикав оттенък. Може да беше от светлината или липсата на нормално осветление - Евен не разбра особено погледа й. Гледаше право в него.
- Когато мъж е правил любов с мен два пъти... – имаше нещо котешко в усмивката, която му отправи, - той трябва да ми разкаже тайна. Лична тайна. Най-добре нещо, което никой не е чувал преди.
- А ти, няма ли да разкажеш нещо?
Гърбът отново се изпъна и тя се прозя доволно.
- Ако искам.
Евен легна по гръб и се загледа в тавана. Стеариновата свещ на бюрото на Кити уголемяваше сенките им на стената. Пламъкът се раздвижи, когато дъхът й го достигна.
- Имам две страни. - Той замълча за миг, чудеше се дали да продължи. Май го знаеше, макар никога да не говореха за това. Толкова често го бе прозирала, вече си мислеше, че тя го познава по-добре от него самия. - Черна и бяла - каза той и се загледа в сенките по бялата стена. Аз съм просто число, 13. Състоя се само от две части, едно или 13. Нищо повече. Май беше моята противоположност, 12. Можеше да се дели по всевъзможни начини, на четири, три, две и шест. Да беше и три четвърти, пак с всичко щеше да се справи. Посещаваше семейството, пееше в хор, спортуваше, срещаше се с приятели, стари и нови. Искаше деца. Но аз... - Кити се извърна и го погледна сериозно, хвана лицето му с две ръце и го целуна по носа. - Аз си имах две неща: Май и математиката. Нищо повече.
Дълго лежаха и само се гледаха. Сега очите й попадаха в сянка, но той ги чувстваше върху себе си.
- Май-Брит беше бяла. Математиката ли е била черната?
Той се поколеба.
- Това... не е толкова просто. Имаше време и преди Май. Но... - погледът му Затърси светлината и мислите се хвърлиха в пламъка, за да ги разкъса.
Кити духна свещта и го предаде на мрака.
- Не мисли за това, Евен. Ще довършим разговора друг път. Сладки сънища.
- И на теб - отвърна й с благодарност и изведнъж усети тялото си тежко и отпуснато, готово за сън, дълбок и спокоен.
Глава 27
Осло
- От това ще излезе книга - каза Май-Брит убедено. - Има безкрайно много вълнуваща информация, за която да се хванем.
- Едва ли има нещо за Нютон, което да не е писано и преди - отбеляза счетоводителят скептично.