Същата процедура като на миналата среща, помисли си Май-Брит на английски. Този мъж е роден с критикарски ген с големината на топка за голф.
- Зависи как ще погледнеш към нещата. У Нютон има толкова много парадокси, че един съвременен човек следва да се попита как е успял да се превърне в такъв велик гений.
Один Йелм вдигна вежда на мястото си в края на масата.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, нека ви дам пример. Както всички със сигурност сте учили в училище, той е откривателят на гравитацията и е изчислил елиптичната траектория на земята около слънцето. По-малко известно е, че той, без да се знае за някакви експерименти, е оценил теглото на земята на близо шест милиарда трилиона метрични тона. Което е, меко казано, впечатляващо. Това е точно същият резултат, до който е стигнал Кавендиш сто и десет години по-късно с помощта на съвременни експерименти. Пресметнато е, че този резултат се отклонява само с един процент от това, което сме способни да изчислим в днешно време. С други думи, това е толкова гениално, че направо е непонятно. Но - тя вдигна два пръста, за да подчертае следващите си твърдения - същият този човек, същият гений напълно сериозно е използвал Библията, за да изчисли възрастта на земята. Използвал е и пророчествата на Даниил, за да пресметне колко дълго Католическата църква и папата ще управляват сред нас.
Йелм почука замислено по устните си с края на молив, дори и счетоводителят изглежда намираше историята за достатъчно интересна, за да си помисли. Редакторката на детски книги се извърна към нея:
- Кой е Кавендиш?
Май-Брит видя как редакторът по преводната литература завъртя очи, но всъщност бе очаквала въпроса - и завъртането на очите. Обясни, че това бил английски благородник и учен в областта на физиката, живял през втората половина на XVIII век, още по-затворен и стиснат човек от Нютон. Страдал от стеснение до такава степен, че общувал с икономката си с писма. Никога не излизал, а ако в крайна сметка се оставял да го убедят да участва в някоя научна среща, обръщали внимание на останалите гости, че било абсолютно забранено да го заговарят. Дори не им позволявали да го гледат. Тя забеляза, че всички, в не по-малка степен и Йелм, все още я слушаха с интерес и реши да използва още една минута от ценното време на съвещанието.
- По същия начин, както Нютон, Кавендиш се въздържал неимоверно да публикува резултатите от експериментите си. Много от тях станали известни едва след смъртта му, а тогава него го нямало, за да обясни какво е открил. Ето защо се е оказало, че в много области е изпреварил времето си с поне сто години.
- С какво например? - питаше Йелм.
- Експериментирал е с проводниковите свойства на електричеството, нещо, което други са правили чак сто години по-късно. Оперирал е със закони и правила на физиката, „открити“ доста след него: закона на Ом, на Далтон за парциалното налягане, закона на Рихтер за взаимните пропорции, всъщност мога да назова още около пет. Принципи, които този Кавендиш е изнамерил, без да разкаже за това на никого. Едва преди петдесет години или нещо подобно са успели да прегледат всичките му записки и са разбрали какъв гений е бил той.
- С други думи, човек, за когото трябва да се замислим да издадем книга по-късно - усмихна се Йелм.
- Да, абсолютно - отвърна Май-Брит и видя как счетоводителят хвърли скептичен поглед към шефа си. - Но да се върнем на Нютон : и при него има страшно много тайни, поне за повечето хора. Не около неговите научни експерименти, макар те също да имат своите ексцентрични страни. Знаехте ли, например, че Нютон е експериментирал със светлината и зрението като е подпъхвал нож зад окото си и го е натискал от задната страна? - тя посочи с пръст до окото си как натискал ножа между костта и очната ябълка. При тази мисъл около масата се разкривиха отделни отвратени гримаси, други примижаха несъзнателно, сякаш за да предпазят очите си.
- Вярно си е - усмихна се Май-Брит. - Е, стига толкова за това. Във връзка с тази книга смятам да разуча тайните му интереси в областта на алхимията и окултизма. - Тя положи ръка върху листите пред себе си, за да подчертае последните си думи. - Мисля си, че у този гений има още скрити и тъмни страни, затова идната седмица заминавам за Англия, за да се потопя в миналото му и да изкопча от него последните мистерии.
Один Йелм кимна доволно и разпусна срещата, а счетоводителят записа нещо в черния си тефтер.
- Да не забравиш за ябълката - напомни редакторът по преводната литература и се изправи.
- Моля? - Май-Брит го изгледа.
- Да не забравиш историята за ябълката, която паднала на главата му и му помогнала да открие закона за гравитацията.