- По дяволите, човек би си помислил, че сте взели юридически изпит, докато ме е нямало. Значи си мислиш, че изведнъж можеш да включиш тази Будил Мунте в това, което ти разказах? В такъв случай искам да ти разясня...
- Ще говоря с когото си искам! - прекъсна го Фин- Ерик ядосано. - Нямаш абсолютно никакво право да ми запушваш устата. Не съм те молил да се месиш в смъртта на съпругата ми и смятам, че трябва да прекратим тази игра на детективи, която си започнал.
- Проклет мръсник - извика Евен, сграбчи го за яката и го притисна до кухненския плот. - Проклет мизерник! Прекрасно знаеш, че Май е била принудена да се застреля, но дявол да ме вземе, не ти стиска сам да предприемеш нещо. Знаеш, че в носа й са открили оная плява, но не даваш и пет пари да научиш откъде е дошла. - Евен се спря за миг, задъха се, сниши глас. - Хубаво. Много добре. Прави се, че нищо не се е случило, но поне ме остави да продължа. - Той пусна Фин-Ерик, приглади пуловера му с ръка, сякаш искаше да махне трохи и гънки. - Чуй ме, моля те. Изслушай ме само за две минути. Окей?
Той заобиколи масата и седна, избягваше да го гледа. Погледът на Фин-Ерик беше ужасен и Евен не би се изненадал, ако този кретен се напикаеше. Погледна юмрука си, свит върху масата, и го разтвори. По дяволите, мразеше това да се случва, мразеше юмрука, себе си.
Фин-Ерик се покашля, но не каза нищо, бавно издърпа един стол и седна срещу него. Запази разстояние до масата, сякаш се готвеше да побегне.
Евен заговори спокойно, с нисък глас, сякаш не искаше да го провокира излишно. Разказа накратко за плика, за листите, за Нютон - че навсякъде ставаше дума за учения.
- И на всичкото отгоре откривам този ключ тук.
- И? - Фин-Ерик отвори изпотената си ръка и се взря в ключа. - Това е нищо. Вчера го намерих в писалището, в чекмеджето на Май-Брит. Просто не съм установил за какво служи.
- Ти какво мислиш?
Ключето беше малко, само два-три сантиметра. За него бе закачена пластмасова табелка с номер 1642, изписан с мастило. Фин-Ерик завъртя в ръка и нея, и ключето, после го остави на масата.
- Може да е за кафемашината на работата й - предположи той в опит да звучи лежерно. - Или някоя пощенска кутия, за която е забравила да ми каже.
„Пощенска кутия, за която е забравила да ми каже.“ На Евен му се наложи да се въздържи, за да не натика изречението обратно в главата на този идиот. По дяволите, Май не забравяше тези неща, не и ако искаше да си спомни. Този мъж не познаваше ли собствената си жена, или упорито отказваше да погледне истината в очите?
- Впрочем - гласът на Фин-Ерик бе станал съсредоточен. - Номерът, т.е. 1642, ми навява една мисъл...
- Да? - Евен го удостои с цялото си внимание.
- Е, малко е ненадеждна, но през зимната ваканция четох една книга на онзи американец, Стивън Кинг, май се казваше „Тъмната половина“. В нея се разказва за мъж, който трябва да остави нещо в пощенска кутия и тя имаше точно номера 1642, та си мислех... може би ключът е за... хм, не, разбира се, беше само... - той млъкна и Зачопли ноктите си, а по бузите му се разнесе бледа руменина.
Евен въздъхна безшумно.
- Е, едва ли има значение.. - смънка Фин-Ерик.
- Ключът има значение - Евен го сграбчи и почука с пръст по табелката. - 1642 не е случайно число. Поне дотук имаш право. Преди два дни щях да повярвам, но не и сега. - Той захвърли ключето, което се плъзна по масата и спря до захарницата. - Разбираш ли, че Исак Нютон е роден през тази година, 1642.
- О - отвърна Фин-Ерик. - Може да е случайно съвпадение.
- По дяволите! Май е работила над книга за Нютон. Моя Нютон. Извършва самоубийство и пише прощално писмо с думи, насочени към мен. Скрива информация за книгата си у приятелка и иска аз да получа записките - защото знае, че винаги съм бил обсебен от този човек. А сега изниква някакъв ключ с номер, директно сочещ към Нютон. Как за Бога... как имаш наглостта да омаловажаваш всичко това като случайно съвпадение?
По дяволите, как му се искаше да смачка физиономията на тоя скапан олигофрен.
Лицето на Фин-Ерик бе добило празно изражение.
- Да не е за банков сейф или може би каса за съхранение? - предположи, сякаш не бе чул Евен.
Той сви рамене.
- Или пък катинар.
- Но ние нямаме катинари вкъщи. - Фин-Ерик помести ключето с пръст. — Няма име, нищо. Ако е за пощенска кутия или банков сейф, може да бъде... да, навсякъде.
- Дори в чужбина - отчая се Евен и изведнъж попи-
па джоба си. - Чакай! Може да е свързано с...? - Извади листите на Май от плика, прелисти ги и намери малката жълта бележка.
- Какво е това? - попита Фин-Ерик.
Евен му показа името „Книжарница Хермес Трис“, надраскано върху листчето.