- Какви са тези цифри там долу?
- Не знам - излъга Евен.
- Кога казваш Май е дала плика на Кити?
- Не съм ти казвал, но е било през есента, май спомена...
- През есента! Дала й го е през есента?!
- Да. През ноември, мисля.
Фин-Ерик изглеждаше като зашлевен. Като се замисли, Евен го разбираше. Да открие, че жена му не е помолила за помощ собствения си мъж, макар очевидно да е имала проблеми месеци наред, бе твърде трудно за преглъщане. Навярно резултат от недостатъчния му интерес към заниманията й. Със сигурно не е и вярвала, че е способен да направи нещо така или иначе. Или... дали причината не бе чисто и просто тази, че тя не...?
Евен усети как се смрази в позата си, опрял лакти на кухненската маса. Налегна го непреодолимо желание просто да награби листите и да си тръгне. Дали чисто и просто Май-Брит не бе имала доверие на Фин-Ерик?
- Какво пише в листите? - попита той.
- Не се разбира много. - Евен сграбчи камарата и разлисти с престорено безразличие. - Писала е за Нютон, съставила е литературни текстове от фактологична информация, има и някои бележки. Ще ги взема у дома, за да ги разуча по-обстойно. Изглеждат ми доста безобидни, не мога да разбера защо ги е оставила за мен.
Фин-Ерик се изправи рязко, отиде до прозореца и се взря в слънчевата светлина навън. Евен се загледа в заобления му гръб и почука замислено по брадичката си с листите. Май се бе застреляла в чужбина, в Париж. Онзи или онези, които я бяха принудили да го направи, разполагаха с известна организация: трябваше да се набави оръжие, налагаше се да влязат в хотелската стая, да имат възможност и власт да заплашат Май, така че заплахата да изглежда реална, при това трябваше да бъдат достатъчно цинични да извършат нещо толкова гнусно. И всичко това се изливаше във въпроса: Защо? Защо го бяха направили? А с това и въпроса: Защо Фин-Ерик, застрахователен агент и баща на две сладки деца, с жена, която изобщо не заслужаваше, да бъде замесван в нещо подобно?
Дори Евен при най-добро желание не откриваше отговор, който да изглежда правдоподобен. Напротив; мисълта му се струваше все по-абсурдна, колкото повече размишляваше. Не, ключът явно бе в чужбина. Май е била замесена в нещо, без да е наясно какво е било то, преди да стане твърде късно; и накрая не е имала друг изход, освен да изпълни заповедта и да се застреля. Или тя, или децата.
Фин-Ерик се свлече на стола.
- Нека да видя какво ти е изпратила - каза го така, все едно се изискваха свръхчовешки усилия. Евен му подаде неохотно камарата листи и той зачете първата страница, онази за Нютон в аудиторията.
Евен се изправи и зае мястото му до прозореца. На отсрещната страна на улицата съседът се качи в колата си, извади я от гаража, спря и изчака жена му да седне на съседната седалка, а после свърнаха по пътя и се скриха от поглед. Изчезнаха и станаха част от шестте милиарда души, които човек не виждаше, и все пак трябваше да си представя, че бяха някъде там - на някое място по земното кълбо. Извън зрителното му поле, но не и извън съзнанието му, не и всички. Може би никога повече нямаше да види тези съседи. Или защото той никога повече нямаше да дойде тук, или защото те никога нямаше да се завърнат. Може би спирачките на колата щяха да откажат на следващия завой и щяха да се блъснат в някое дърво, а може би мъжът щеше да отведе жена си до Мюрдамен и да я пусне в някоя подходяща дупка. При убийствата на жени извършителят най-често бе съпругът /приятелят/ любовникът. Статистически погледнато. Около седемдесет процента от случаите. Иначе бивши съпрузи /любовници/ приятели. Евен остави последната мисъл да се изниже необезпокоявано, пушеше му се, но кутията беше празна и той бе пропуснал да си купи нова на път към града. Всъщност нямаше да пуши, чувстваше, че го дължеше на Май. Макар тя да го бе предала. Пък и Кити не обичаше да има дим в стаята, бе го разбрал. През прозореца на съседите от дясната страна можеше да се види момиче, обърнало гол гръб към улицата с цигара в ръка. Евен извърна поглед. И в статистиките общата сума бе сто, значи някой трябваше да запълни оставащите трийсет процента, някой трябваше да не бъде съпруг, приятел или любовник. Статистиката не можеше да съди Фин-Ерик.
Някакъв шум го накара да се извърне. Фин-Ерик седеше с листите в скута си, една сълза се търкулна от бузата му и капна върху най-горния.
- Аз... - той се избърса с ръкав и изтърва листите на пода. - Не мога... - Погледна отчаяно Евен, който се наведе да ги събере. - Толкова ужасно ми липсва, че...
- Добре - отвърна Евен. - Хубаво. Разбирам. - Потупа го несръчно по рамото и седна на масата.