Фин-Ерик се взираше в масата обезверен, измънка нещо, стана и отиде до кафемашината. Пластмасовата фуния падна на пода, когато се канеше да сложи филтъра, а преди да успее да включи машината, наръси половината плот с кафе. Божичко, помисли си Евен и пъхна листите на Май в джоба на якето си. И аз ли съм толкова патетичен?
Когато машината забълбука, Фин-Ерик се извърна и зарея поглед към Евен.
- А тя... Кити... добре ли беше?
- Да. Така ми се стори.
- Да. Естествено. Разбирам. Иначе...
- Иначе нямаше да я чукам, не - довърши Евен и видя как Фин-Ерик се изчерви.
- И си сигурен...?
- Не бях сигурен - отвърна Евен, поколеба се за миг и продължи. - Стори ми се странно... тя изглежда никак не се интересуваше какво е оставила Май на съхранение при нея. Не попита. Зачудих се да не би да е отваряла плика, да се е домогнала до съдържанието му и после просто да е прибрала листите в нов плик. Нали е такъв кафяв, обикновен, какъвто можеш да купиш навсякъде, без име или каквото и да било. Всъщност всеки би могъл да сложи листите в него. Но... - Евен извади писалка от вътрешния си джоб, - ... тази нощ, докато не можех да спя, открих число, написано вътре в него, от вътрешната му страна. - Евен изписа цифрите 01156619 на ръба на вестник и го бутна към Фин-Ерик. - Виждаш ли какво е?
-Хм... не. Телефонен номер?
- Не, вгледай се - Евен размени цифрите в двете първи и двете последни двойки числа. - 1501 1966.
- Рожденият ден на Май - възкликна Фин-Ерик. - Ама че хитро. - Отново звучеше гордо и доста изненадано.
Евен се чудеше колко ли зле познаваше Фин-Ерик мъртвата си съпруга въпреки петте години съвместен живот. Изразът хитра дама си бе меко казано подценяващ в случая. Прозорлива. Изкусна.
- Да - отвърна. - И ако някой се е домогнал до плика, разкъсал го е и е видял листите, едва ли е щял да открие цифрите и да ги изпише в новия плик.
- Значи името Кити не бе издраскано върху картата за игра - заключи Фин-Ерик бавно, - защото Кити е имала нещо общо със... - той преглътна последната дума, - а защото е искала да ни насочи, че Кити е имала нещо за нас, за теб, де. - Кафемашината бе спряла да бълбука и той отиде да извади чаши. Евен го асоциира с куче, на което току-що са се карали.
- Да си призная, не бях съвсем убеден в Кити - обясни той. - Затова проверих листите, преди да си тръгна, но не бе ставала нощес, за да ги чете, макар да съм спал като пън.
Фин-Ерик седна и бутна чаша кафе към него по масата. Духна своето и сръбна няколко малки глътки.
- Проверил си, казваш... а как?
Евен прокле устата си наум.
- Ами... какво да ти кажа, имам стария глупав навик да оставям листите си така, че да мога да видя дали някой ги е пипал.
Фин-Ерик се втренчи в него през парата, очевидно чакаше още. Евен опита кафето, рядко беше.
- И не ги беше докосвала?
- Кой, Кити? Не.
- Но защо... - Фин-Ерик сбърчи чело. - Защо ти е да залагаш подобни капани? Не знаех, че професорите в университета имат толкова недоверчиви отношения.
- Колегите ми...? - Евен се изсмя сърдечно, поне така му се стори. - Не, те са свестни. Никога не съм откривал някой да е душил. Веднъж чистачката има нещастието да събори записките за една лекция на пода и после ги бе разбъркала. Иначе не... - той се засмя от сърце още веднъж и попипа плика. - Просто стар навик от дома.
Фин-Ерик не откъсваше очи от него. Евен сви рамене.
- Не ми разрешаваха да заключвам стаята си. Това бе детински трик, за да разбера дали родителите ми не са влизали да душат. Да, и явно ми е станало лош навик.
- Не си го научил в разузнаването?
Евен се опули:
- Какво... каза?
- Веднъж Май-Брит спомена, че си работил в разузнаването.
- Какво още каза?
- Не, нищо. Само това. - Фин-Ерик съжали, задето бе повдигнал въпроса. Евен изглеждаше така, сякаш се бореше с някакъв вътрешен демон, който искаше да цапардоса някого право в лицето. - Ех, сигурно просто така си е мислела, не съм се сещал за това оттогава, не съм и споменавал на никого, абсолютно.
- Не, по дяволите, надявам се да не си, понеже е опашата лъжа.
Фин-Ерик кима дълго, сякаш за да засвидетелства изключително добро желание да повярва на обяснението, ако можеше да го нарече така.
Евен се изправи, с резки движения изрови от шкафа чаша и я напълни със студена вода. Отпи малко и се втренчи в пространството.
- Знаеш ли, мислех си нещо. Каза, че Май се обадила у дома в деня на смъртта си. Изхождам от теорията, че е било от нейния телефон. Мога ли да го видя?
- Телефона? - Фин-Ерик преглътна и по бузите му за миг се разнесе румен оттенък. После промърмори, че не бил намерил никакъв телефон в багажа й от Париж.
Евен се свлече на стола и го изгледа като паднал от небето.