- Упс... добре звучи. Да си донеса ли четка за зъби?
Кити се засмя.
- Съжалявам, че не съм от онзи тип, който си приготвя четки за зъби за еднократна употреба за завоеванията си. Отдавна в къщата ми не е имало нов мъж. Но, да, мисля, че ще е добре да си донесеш четка за зъби.
Евен усети как лицето му грейна в доволна усмивка на път за банята, където извади чисто бельо от сушилнята, пусна пералнята с нова доза пране и се облече. Изведнъж се почувства глупаво, застанал с десния крак върху тоалетната чиния и ножа в ръка - лошо подобие на клише от един американски филм категория В.
- Героят, който трябва да спаси света с нож за мятане - измърмори кисело и излезе в бараката, прибра ножа в калъфа при другарите му и остави лентата върху тях.
Млякото се беше вкиснало. Той го изля и сложи кафе, изрови две сухи филии и включи компютъра, като заобикаля неспокойно из стаята, докато стартира. Откакто Май се бе изнесла, гостната бавно, но сигурно бе променила характера си. Беше всекидневна, подредена по типичния маниер с диван и ъгъл за хранене, не по-различна от хола на Фин-Ерик, но сега масата за хранене бе избутана до стената и бе отрупана с купчини дискове, листи, списания и книги. Диванът и столовете също се превиваха под тежестта на книжата, като изключим два от столовете, понесли по една тонколона. На стената, където по-рано имаше две репродукции на Шагал, сега висеше претъпкано табло, а под прав ъгъл от масата за хранене имаше бюро с компютър и телефон. Върху две зелени дървени каси от бира с жълт надпис Карлсберг стоеше аудиоуредба, смазана от тежестта на нестабилни камари дискове. Тези щайги бяха единствените „мебели“, с които бе допринесъл Евен, когато с Май навремето се събраха да живеят заедно.
Седна на стола пред компютъра, включи уредбата и пусна Клаш, „Sandinista“ като тих фон. Влезе в интернет, докато ядеше филиите, отвори търсачката на гугъл и изписа „хермес трис“. Имаше повече от две хиляди попадения и след няколко опита той заключи, че на практика всички изглежда се отнасяха до името Хермес Трисмегист. Явно така се наричаше алхимик, живял през ранното Средновековие - така реши отначало. След сериозен прочит на някои от най-надеждните уебсайтове обаче, той осъзна, че не беше толкова просто.
Поначало Хермес Трисмегист произхождал от древния Египет, по-точно от бог Тот. Тот бил наричан бог на Луната и освен всичко друго бил бог на мъдростта, писмеността, медицината и магическите изкуства. Да не говорим за смъртта. По-късно, когато гърците до известна степен били повлияни от Египет, Тот и гръцкият бог Хермес се слели. По същия начин като Тот, и Хермес бил асоцииран със смъртта, медицината и не на последно място с мистичното и неизвестното. Ето защо било естествено двата бога да се слеят в едно и да получат името Хермес Трисмегист, което означава Хермес, три пъти най-великият. С течение на времето гърците изгубили съзнанието за египетския му произход и образът на Хермес Трисмегист добил някакви човешки черти, приписали му отговорността за голямо количество писания, които били в обращение през късната античност. В тях се третирали астрологични, алхимични и медицински проблеми. Под общото название Херметика някои от тези писания на по-късен етап се превърнали в библия на интересуващите се от алхимия и окултни идеи.
- Боже милостиви - смотолеви Евен и тъкмо се канеше да излезе от страницата, когато вниманието му бе привлечено от някакво изречение. Херметиката се занимава с двустранната природа на човека, доброто и злото. Тя дава обяснение защо злото в определени хора взема надмощие над доброто и как подобни хора да намерят спасение.
- По дяволите! - Евен удари мишката с ръка, за да излезе от страницата. - Спасение! Давал им спасение!
Той промени думите за търсене на „книжарница Хермес трис“, излязоха шест попадения, но никое от тях не се отнасяше до книжарница на име Хермес Трис След разширено търсене в бази данни на английски резултатите се оказаха почти също толкова оскъдни: имаше една книжарница, съдържаща в името си Хермес, а именно Академична книжарница Хермес АД- и на всичкото отгоре се намираше в Норвегия, всъщност в района на Осло! Той разгледа с раздразнение официалната й страница, а пръстите му почукваха по ръба на чинията в такт със „Somebody got murdered“. Почти със сигурност не беше правилното място.
Защо, по дяволите, Май не бе написала на листчето адреса и телефонния номер? Естествено, само за всеки случай, би могъл утре да се обади в Академична книжарница Хермес и да попита дали не познаваха жена на име Май-Брит Фосен. Само че се съмняваше в резултата.