Дразнеше го нещо в дизайна... Очите му се плъзнаха по екрана, където сайтът изреждаше списък публикации, името на автора бе изписано със ситен шрифт под заглавията. Изведнъж едно име му се стори познато. Евен се наведе напред и свирна доволно. Йес, ето кого щеше да пита - ако все още не му беше сърдит. Той се логна в страницата на университета и откри телефонния номер, съответстващ на името.
- Ало, Бярне Енгелсрюд от теологичния факултет?
- Да - изръмжаха очаквателно в другия край.
Евен се представи.
- Може би си ме спомняш. От математическия факултет. Преди няколко години водихме дебат... за чудесата.
Миг мълчание, после гласът изръмжа:
- Помня те. Онзи с числата.
Онзи с числата. Евен завъртя очи. А ти си оня с боговете.
- Да - потвърди той. - Спомням си, че по време на дебата ти спомена, че се интересуваш и от по-окултната страна, т.е. от интереса на човека към метафизичното, та се чудех дали не можеш да ми помогнеш по една работа.
- Разказал съм, че...! - Изведнъж гласът заджафка разпалено. - Ти го каза. Превърна го в нещо тъмно и подозрително. Като цяло беше... - той си пое дълбоко дъх и замълча.
- Бях кретен, да. Ти го каза... - Евен не беше сигурен как точно да продължи. Преди осем-десет години двамата бяха водили дебат в студентското дружество, бяха ги поканили да обсъдят твърдението „Всеки ден се случват чудеса“. Бярне Енгелсрюд бе разказал за някакво изследване, в което обикновени хора били интервюирани за преживени от тях чудеса. Например някой стои с ръка на слушалката, готов да се обади на приятел, когато телефонът звъни и същият този приятел го търси. Или пък мисли за болестта на определен човек и в следващия миг научава, че същият е починал - или оздравял. Или пък някой сънува познат, когото не е виждал в продължение на години, и най-ненадейно го среща на улицата следващия ден. Много бяха примерите за телепатия, ясновидство, внезапно оздравяване и други спиритични или полурелигиозни феномени. В проучването бяха участвали около хиляда души и близо три четвърти от тях имали примери за малки или големи чудеса, или пък невероятни случки, за които можели да разкажат. Доводът беше основателен и изследването изглеждаше убедително, докато Евен не го разнищи с помощта на числата.
- Познаваш десет души, за които мислиш поне веднъж в годината - бе казал. - За по-прегледно ще разделим годината на 105120 интервала от пет минути. В рамките на един от тези интервали е възможно да мислиш за един от тези десет души точно в момента, в който те ти се обаждат, оздравяват, умират или правят нещо друго, което би изглеждало чудно. Изразено по този начин, вероятността това да се случи е едно на 105120 - с други думи не непосредствено вероятно. Но нека кажем, че мислиш за тях по десет пъти в годината - това ще рече близо веднъж месечно - мога да приема, че много хора го правят. Тогава числото става 1051, т.е. значително по-добра вероятност. Нека предположим, че това се отнася до 4,6-те милиона жители на страната, че всеки един от тях мисли за десет определени души десет пъти в годината. Това е просто деление и стигаме до резултата, че 4757 души имат възможност да преживеят това съвпадение всяка година. 4757 делено на 365-те дни на годината означава, че 13 души - Евен умишлено бе нагласил цялото уравнение така, че да дава 13, обичаше това число - из цялата страна фактически преживяват нещо подобно всеки ден. Разбира се, някои веднага забравят тези епизоди, не виждат особеното в тях, или пък не си спомнят съня, който ще се превърне в изходна точка за т. нар. чудо. Други превръщат случките в нещо изключително и си ги спомнят следващия път, когато чуят за други, преживели нещо подобно. Защото ако тринайсет души в Норвегия преживяват „чудеса“ всеки ден, човек, естествено, би могъл да срещне и други, преживели нещо подобно. Преживяването на подобна „съмнителна“ случайност, нещо, което непосредствено ти се струва загадъчно или невероятно, всъщност е толкова „обичайно“ - разказа Евен - че всички го преживяват по няколко пъти в годината. Това, което в действителност е чудото, е, че някои са достатъчно наивни да го превръщат в чудо, в най-лошия случай в религиозно събитие и - ако са съвсем превъртели - в религия - бе заключил Евен.
Аплодисментите бяха оглушителни, публиката от младежи бе харесала младия професор и ненатрапчивата му реч, а теологът на средна възраст му бе изсъскал „кретен“, след което стана и напусна помещението.
- Бях млад и кретен. - Евен не беше сигурен дали сега бе по-малък кретен. - Съжалявам, че онзи път се получи така, май се оставих да се поувлека.