Миг тишина, после Енгелсрюд изръмжа:
- Какво искаш?
Евен се впусна да му разказва, че изучава някои страни в начина на Нютон да прехвърля резултати от алхимични изследвания в научни факти. Чул от свой колега в Англия, че мястото, където можело да се намери литература за по-непознатите страни на Нютон, било книжарница на име Хермес Трис Той обаче не получил адреса, а сега колегата му бил на едномесечна ваканция и не се знаело къде се намира.
- И защо ми е да ти помагам?
- Защото ти не си кретен.
Другият се засмя.
- Много си прав. Момент, моля, само ще изчисля колко голяма е вероятността да имам адреса, за който мислиш точно в този момент, в който се обаждаш.
- Ха-ха-ха - Евен се принуди да се засмее. Чу как Бярне Енгелсрюд остави доволно слушалката и, свирукайки си, отиде някъде по-настрана, шумолейки с разни хартии.
- Ето - каза му изведнъж в слушалката. - Готов ли си?
- Готов.
Енгелсрюд назова адрес в Лондон, по-точно в Нотинг Хил.
- Извинявай, какво каза? - Евен не можеше да повярва на ушите си.
- Нютон Роуд - повтори Бярне Енгелсрюд. - Не разполагам с номер, но улицата не е толкова дълга.
- Благодаря - отвърна Евен. - Благодаря ти. Хиляди
благодарности.
- Нищо, нищо. Не се притеснявай. Просто ми сподели следващия път, когато се натъкнеш на някакво чудо.
- Ха-ха-ха, така да бъде - обеща Евен и затвори. - Идиот - измърмори, пусна си диска с „London calling“ и намери карта в интернет. Откри Лондон, увеличи Нотинг Хил, за две секунди се замисли за Джулия Робъртс и намери Нютон Роуд. Не в Нотинг Хил, а в Бейсуотър. Нютон Роуд. Това трябваше да бъде мястото, към което го бе насочила Май.
Телефонът звънна и той вдигна слушалката разсеяно, докато се опитваше да намери кои автобусни линии ходеха от центъра до Бейсуотър.
- Да?
- Ало, с Евен Вик ли говоря?
Евен разпозна гласа, шведския акцент, и се взря в телефона, сякаш някой го бе омазал с кръв.
Бавно остави слушалката и изключи кабела.
Глава 31
Колата се закашля, сякаш се задаваше лятна настинка. Май отвори очи ужасена, бе задрямала, опряла глава на прозореца.
- Какво става?
Колата дрънчеше и подскачаше, кашлицата се влошаваше. Евен изпсува и извърна поглед.
- По дяволите, остава ни само половин километър.
Май се надигна сепнато.
- Нали не искаш да кажеш, че си го направил отново - попита го със заплашителен тон.
Евен угаси двигателя, сложи ръце на волана и се взря в нощта. Покрай тях мина такси, иначе беше тихо. Градът спеше.
- Представи си усещането - промърмори в унес - да влезеш през входа и да забележиш, че колата поглъща последните капки точно когато се плъзва в гаража. Представи си усещането...
- Обеща повече да не експериментираш с това. Обеща! -Тя отвори вратата.
- Да, но нали имам резервна туба отзад.
- Порасни вече! - Вратата се хлопна и цялата кола се разтресе като от силен порив на вятъра. Евен я видя да крачи към тротоара с дълги крачки, скри се зад паркирани коли и дървета, надвиснали през оградите.
По дяволите. Толкова близо. 219 километра се равняваха на 16 литра бензин. Почти. Разминаваха се с 500 метра. Може би обиколката покрай Хамар бе погълнала твърде много?
Той въздъхна и излезе да потърси резервната туба.
Продължителен сигнал накара Евен да излезе от спомените си. Пред ферибота бе изникнала яхта и той свиреше агресивно. Младежите в яхтата махаха, викаха развеселено, докато се измъкваха от опасната зона. Евен проследи с поглед някаква чайка, открила въздушна струя точно над планшира, та се рееше с почти неподвижни криле и зорко наблюдаваше всичко, случващо се на палубата. Май се бе примирявала с много. Дали не беше през онази нощ, когато отиде твърде далеч, дали през онази нощ тя не започна да му се изплъзва? Малко след това отново бе повдигнат въпросът за деца. За последен път.
Фериботът лъкатушеше между островите във вътрешната част на фиорда на Осло, наближи Несуден и се приготви скоро да акостира. Той се загледа в бялата пенеста диря отзад, зачуди се дали някой можеше да преживее повече от пет минути в студената вода. Кити стоеше на кея, махаше му.
- Пролетта дойде - каза тя и тръгна пред него към една червена костенурка.
- Божичко - възкликна Евен, загледан във фолксвагена - къде го намери?
- Беше си в плевнята. Сама го стегнах и почистих... с малко помощ от съседа. Модел от 74-та.
Когато паркираха на чакъла пред къщата, Кити му подаде ключовете за колата.
- Ето, можеш да я вземеш.
- А? Че къде ще...? - изненада се той. - Няма ли да ядем?