- Взимай я идните дни, седмици, ако се нуждаеш от нея. Аз имам кавазаки в плевнята и при това хубаво време предпочитам да усещам свежия въздух по лицето си, докато карам.
- Мотоциклет? - Евен изведнъж прихна. - Дявол да ме вземе, ти си пълна с изненади.
- Имам и още - отвърна Кити и влезе. Евен я последва. Дали не беше твърде нахално, ако поискаше да се разменят? Той с удоволствие би покарал мотора.
- Какво имаш в мазето? - попита Евен, докато окачваше якето си. Вратата към стълбището бе затворена, а отпред бяха натрупани обувки и ботуши в пълен безпорядък, сякаш мазето никога не бе използвано.
- О, то се превърна в място, където просто захвърлям разни неща, които не знам къде да тикна. Солиден хаос.
- Вече не държиш ли там уреди за тренировка? Няма ли ги работилниците?
- Тренирам в училището, а там има всички уреди, които можеш да си представиш. Работилницата преместих в плевнята. След като къщата бе завършена, остана най-вече човъркането по колата, а в такъв случай е глупаво да държа инструментите в мазето.
Вечерята се топлеше във фурната и скоро щеше да бъде готова за сервиране, масата бе застлана и на Евен бе наредено да седне, докато Кити вземе виното.
- Мислех си нещо - започна тя, наливайки в чашите
червени, блещукащи струйки. - Ако ти си 13, а Май-Брит е била 12; останалите също ли си имат числа, които ги представят? В такъв случай бих искала да знам кое е моето.
- Ъъ... Май не беше 12-смути се Евен. - Тя беше 26.
- Удвоено от твоето - заключи Кити и му подаде чинията с месото. - Била е двойно по-ценна.
- Да, е, такава си беше, но... - почувства, че ставаше твърде тъпо. Нали беше просто детска игра, малко по-сериозна детска игра, но все пак.
- Да? - Кити не се предаваше.
- Ами, така де. Хм, има нещо особено в това число, 26, то... - Той се окопити. - Всъщност то е направо уникално, има една особеност, неприсъща на другите числа. -Той погледна Кити, която побутна чинията със запечени в сметана картофи към него и му направи знак да си вземе. - И тъй като знаем, че съществуват безкрайно много числа, то следователно е нещо уникално само едно от тях да притежава едно особено свойство.
- Да, Боже - отвърна Кити и започна да се храни, докато го слушаше.
Та то е единственото число, притиснато между квадрата и куба на две числа, т.е., знаеш, между 5 на втора степен, което е 25 и 3 на трета, което прави 27.
Кити го изгледа с поглед, който той не можа да разтълкува. Раздразни се. По дяволите! Не виждаше ли колко уникално бе?
- Ферма е открил това - поясни той и долови в гласа си нотка на агресия. - В крайна сметка успял да го докаже - че 26 е единственото число с тази особеност. - Евен взе чашата си и заплиска виното по страните й, за да си даде време да се поуспокои. - Да, и както ти каза, равно е на удвоеното 13. А Май беше...
- 26 и уникална. Много сладко - отвърна Кити и вдигна тост.
Евен не можеше да определи дали в гласа й долавяше ирония. Вдигна чашата си за наздравица и отпи, изпразни я, за да не мисли повече за нея. Подаде я напред и му доляха.
- Ти си 6 - каза й.
Тя се усмихна, но усмивката не достигна очите й.
- Просто защото си опознал само тази моя страна3.
- Не, не такава шестица. Наричаме с това име съвършеното число. Затова смятам, че би ти подхождало.
- Да - отвърна тя. - В такъв случай трябва да ми подхожда. Какво ще рече, че дадено число е съвършено?
- Че числата, на които то се дели, т.е. делителите, сумирани, образуват самото число. В случая на 6 това са 1, 2 и 3, нали? Следващото съвършено число е 28.
- А защо тогава не съм 28?
Евен махна с ръце примирено.
- Можеш, ако искаш, но си мисля, че 6 е много по-очарователно. Има и други, от които можеш да си избереш, макар да не са чак толкова много. Декарт е казал, че „съвършените числа са като съвършените хора, много редки“. И на практика досега са познати едва 30 от тях. Не бих те посъветвал да вземеш най-новото, което са изчислили, отнема известно време да го произнесеш...
Кити вдигна очи от чинията.
- Има сто и трийсет хиляди цифри.
Тя се замисли, опряла пръст на брадичката си.
- Окей - размаха пръста към него. - Ти си математикът, знаеш за какво говориш. Избирам 6. Аз съм съвършена шестица.
- Добър избор. - Евен се усмихна над чашата. - Изключително добър, бих казал.
Докато вечеряха, той разказа как преди много години се влюбил в простите числа и понастоящем изследвал неправилните прости числа, простите числа близнаци, факториел и безкрайността.
- Знаеш ли, че на практика може да се докаже, че безкрайната редица от ирационални числа е по-голяма от безкрайната редица рационални? - Кити го изгледа с кисела усмивка, сякаш само чакаше това да се окаже първоаприлска шега. - Вярно е, възможно е! - Настоя Евен. - Но тази мисъл направо може да те подлуди, една безкрайност е по-голяма от друга. Като да кажеш, че една вечност е по-вечна от друга.