Трябва да има някаква причина този мъж да се справя с живота на ръба. Големи крака, нисък център на тежестта, с половин глава по-нисък от мен, размишляваше Евен мълчаливо. И оловни чорапи.
Йелм изказа съболезнования, усмихна се, както хората се усмихват, когато споделят нечия скръб, но в същото време притежават солидно добро настроение.
- Много хубаво, че намина. Опитвах се да се свържа с теб.
Влязоха в кабинета му - обширна и просторна ъглова стая с изглед към уличното движение на Осло от две страни. Голямо писалище в ъгъла между прозорците се огъваше под тежестта на ръкописи по краищата му, наобиколили кафяв кожен тефтер, разположен като спокойно островче посред зелена подложка за писане. До плоска сребърна кутийка се помещаваше античен бокал от Древна Елада, пълен с моливи и химикалки.
- Защо си искал да се свържеш с мен? - попита Евен, след като служителка им сервира кафе на продълговата маса за съвещания.
Йелм придърпа към себе си синя папка с ластик, но я остави да лежи, без да я отваря.
- Възможно е да ти се сторя циничен и безчувствен, но нека го кажа направо; премислил съм из основи предложението, което ще ти направя. Всъщност си мисля, че такава би била и волята на Май-Брит Фосен.
Евен се канеше да отпие, но остави чашата, без да опита кафето. Надви желанието просто да си излезе и се наведе напред:
- Моето основание да дойда е доста просто: искам да знам над какво е работила Май и защо е била в Париж. Не искам да слушам нищо за мислите и предположенията ти. Съжалявам, ако звуча неучтиво, такава е и целта ми, понеже не давам и пет пари за предложението ти.
Бузите на Йелм добиха румен оттенък, но усмивката се задържа на солидното лице. Поглади с ръка вратовръзката си.
- Естествено. Ще отговоря на въпросите ти. Разбрах, че си бил женен за Май-Брит Фосен...
- С какво се занимаваше тя?
Издателят кимна подкупващо и отвори папката.
- Когато назначихме Май-Брит преди две години и половина, това бе стъпка от един по-обширен стратегически план на издателството. В опит да мислим иновативно й дадохме поста редактор на отдел, който щеше да се фокусира върху исторически издания, но част от идеята бе смесването на различни жанрове и изразни средства. Тоест не търсехме само историческите й познания, а и иновативни идеи, литературни способности, нюх за новите тенденции, творческите й способности; с една дума, всички положителни качества на Май-Брит Фосен. - Один Йелм се замисли за миг, сякаш бе изпуснал нишката. После сложи ръка върху синята папка.
- Тези нейни качества намериха своя израз в няколко интересни издания и медийният интерес през последната година бе толкова голям, че отделът и сега разполага със солидни печалби, което стана по-рано от предвижданото. Последната идея на Май-Брит, онази, с която се занимава до смъртта си, обаче е проект, на който се уповавахме повече от обикновено. Ето защо вложихме и значителни средства в изпълнението му, а миналото лято й дадох разрешение да използва няколко седмици за изследователска работа в градове като Лондон и Париж. Книгата щеше да разказва за Исак Нютон, великия физик и математик, човек, с когото, доколкото разбирам, не само си добре запознат, а всъщност си един вид експерт по него.
Направи пауза, за да даде възможност на Евен да каже нещо, но той запази мълчание в очакване на продължението. Один Йелм се извърна към писалището и взе сребърната кутийка. Отвори я и предложи на Евен пурети, той поклати глава и си помисли: добре угоен еснаф. Йелм го погледна въпросително - дали нямаше проблем той да запали?
- Разбира се - измърмори Евен, нали седеше в собствения си офис. Издателят запали пуретата и издиша облак дим към прозореца. Не миришеха толкова лошо. Може би все пак щеше да каже да, ако го поканеха пак.
- Книгата щеше да третира онези страни на Нютон, които са слабо известни на обществеността чрез сериозна работа с фактологически данни, в добавка към художествени пасажи, исторически сцени, в които срещаме Нютон в ежедневието му. Така да се каже, щяхме да го видим седнал над стъклениците му с реагенти, приготвяйки философския камък. - Йелм се изкикоти и хвърли на Евен поглед, сякаш и двамата бяха съгласни, че алхимията бе суеверна глупост. Така си и беше, но Евен пропусна да се засмее и вместо това погледна към папката.
Йелм изтръска пуретата в пепелника.
- Май-Брит доста бе напреднала с книгата, когато почина. Тя... Да?