Фин-Ерик я погледна раздразнено.
- Защо винаги трябва да ми разказваш, когато си гледала филма преди.
- Ами, не съм гледала тази простотия. - Усети, че забележката я бе направила докачлива. - Просто е толкова лесно да отгатнеш. Той има жълти зъби и е лош, другият има бели зъби, затова ми е ясен. Та това е американски филм, по дяволите. - Тя се поукроти и докато Фин-Ерик угасяше лампите в хола и се запътиха към банята, му каза нарочно:
- Трябва да въведете нови правила в застрахователния бизнес: Жълтите зъби означават висока застрахователна сума и ниско изплащане, винаги умират в рамките на два часа. Бели зъби - обратното.
Фин-Ерик се усмихна с пяна от паста за зъби по устата и я напръска с вода от четката си.
- Невероятна си. - Обхвана я с ръце и я притисна към себе си. - Затова пък си сладка - и моя съпруга.
Когато вече си бяха легнали, той попита:
- Защо се засмя на филма, доста гротесков беше с тази сцена на стрелба.
- О, това ли. Защото си невъзможен. Видя как лошият прелетя няколко метра през въздуха, когато куршумът го улучи, докато мъжът на люлеещия се стол си стоеше съвсем спокойно, без дори да се разклати. - Усмихна се в мрака. - Третият закон на Нютон за енергията, както и законът за запазване на количеството движение повелява, че това е невъзможно. Наскоро четох за това: „След изстрел с оръжие количеството движение на куршума трябва да бъде същото като това на оръжието, само че в противоположна посока“. Това означава, че ако мъжът с жълтите зъби трябва да прелети три метра назад, то и този с пистолета трябва да направи същото. Или обратното: и двамата да останат неподвижни. Така повеляват законите на физиката.
Фин-Ерик светна лампата и се взря в нея.
- Божичко, какви неща знаеш.
Тя се усмихна доволно и го целуна по бузата.
- Всъщност Евен пръв ме научи на това. Бяхме на кино и той изведнъж се изсмя с глас, всички се извърнаха и го зяпнаха. Представи си, точно посред филм с Мръсния Хари, където Клинт Ийстууд стои с димящ колт и мрачен, опасен вид, този тип се изсмива на висок глас и започва да говори за Нютон. Щях да потъна в земята.
Фин-Ерик угаси лампата и тя го усети как легна на една страна с гръб към нея.
Май-Брит въздъхна безшумно и се притисна към него.
- Аз съм твоя съпруга, не забравяй. С теб имам две прекрасни деца. Не прави утрешното ми заминаване по- трудно. - Целуна го по тила и му прошепна нещо.
Той се извърна бавно в мрака и обхвана лицето й с две ръце.
- И аз те обичам - прошепна.
Глава 34
Евен подаде бордната карта на стюардесата, която я прекара през машината за чекиране. Докато вървеше надолу по металния тунел към самолета, той погледна на кой ред щеше да седи. 19. Усмихна се - просто число. Едно от „неговите“. Случайност? Едва ли. Случваше се постоянно и по никакъв начин не бе ирония на съдбата, нито пък някаква форма на чудо. А понятие като „повтарящи се случайности“ трудно намира място в ума на математик.
„Математиката не е една от точните науки, а единствената такава“.
Това изказване бе чул от американски гост-лектор като млад студент. Аргументът беше, че аритметиката никога не одобрява половинчатите решения. Биологията можеше да наблюдава и после да приеме, че така е трябвало да бъде, а след това да продължи работата си; физиката можеше да предприеме десет опита, които да доведат до същия резултат и да извади заключение от тези доказателства, без на практика да знае със сигурност дали опит номер 11 нямаше да покаже нещо съвсем друго. Математиката обаче не приемаше такова лъкатушене в доказателствения процес. Никое доказателство не бе съвършено, дори да беше сигурно на 99,99%. Последните 0,01% трябваше да паднат на мястото си, преди дадено твърдение да бъде одобрено, да се превърне в принцип с универсална валидност и да рискуваш да построиш математическите идеи върху него в бъдеще.
Лекторът им бе дал пример.
Още през XVII век математиците открили, че очевидно в дадени групи прости числа има някаква форма на регулярност. На Евен му бе допаднало, че лекторът бе избрал пример с прости числа. Оказа се, че не само 31, но и 331, 3 331,33 331 и 333 331 също бяха прости. Когато няколко години по-късно, след невероятно усърдна за времето си работа, успели да докажат, че и 3 333 331, и 33 333 331 са прости числа, се изкушили да допуснат, че всички числа с подобна форма са прости, с други думи да направят от това принцип. Само че се отказали, понеже не разполагали с неоспорими доказателства. И постъпили много добре, защото след няколкостотин години, когато проверили и следващото число в редицата, 333 333 331, за своя изненада открили, че това не е просто число. Оказало се, че 17 умножено по 19 607 843 прави 333 333 331.