Настъпи мълчание, явно никой от двамата не беше съвсем наясно какво да каже.
- Е, в такъв случай сигурно ще се видим, като се върнеш - предложи Кити. Гласът й едва се чуваше.
Дойде стюардеса и го побутна авторитетно по рамото.
- Не е позволено да говоря от самолета, ще ти се обадя, като се прибера - каза й и прекъсна разговора. Прибра телефона в джоба си, забарабани с пръсти по книгата, чувстваше се потиснат, неспокоен и изведнъж му се допуши. Самолетът зави надясно и в пролуката между два облака той видя безкрайна бяла гора и замръзнали езерца. Самолетът отново се изправи и той отвори книгата.
- Добър автор - каза съседката му и кимна към четивото. Усмихна се и му показа своята, „Името на розата“, и тя бе от Умберто Еко.
Какво казвах, помисли си Евен. Може би случайности, но с всеобхватна основа във вероятността. Той отвърна на усмивката й. Капитанът взе думата, обясни, че се казвал Реймонд Вик и поздрави всички с добре дошли, увери ги, че времето в Лондон е хубаво и им пожела приятен полет.
Глава 35
Кити погледна голямата машина.
Сутрешната разходка, първата с мотоциклет за тази година, се бе оказала точно толкова прекрасна, колкото бе очаквала. Най-напред застана пред огледалото и си облече кожения костюм, притисна го нагоре по тялото си с чувството, че разгъва презерватив. След това изтика кавазакито на двора, застана на сутрешното слънце и провери маслото и бензина, смаза подвижните елементи, отдели доста време за подготовката си, наслаждавайки се на радостното очакване. Побиха я тръпки, когато седна на машината, натисна педала и усети как тя реагира на мига. Моторът, конските сили ръмжаха и пулсираха между краката й, когато завъртя дръжката. Включи на скорост и освободи амбреажа. Излезе спокойно от двора, завъртя ръчката за газта, скоростта се повиши и вятърът зашиба лицето й. Светът около нея замръзна, времето спря. Единствена тя се движеше, живееше отново след дълга и студена зима.
Кавазакито беше единственият мотоциклет на пътя.
Сега, посред следобеда, когато се канеше да се прибира, тя се зачуди дали някоя сродна душа най-сетне не се бе събудила от дрямката. Беше свикнала тя първа да признава пролетта. В месеците след Нова година само мечтаеше отново да седне на машината, да почувства силата и мощта, усещането да върви към вечността на хоризонта.
Следобедното слънце бе точно над нея, както бе седнала на една страна върху седалката, без да запали двигателя. Телефонът още беше в ръката й, след като бе говорила с Евен Вик. Този мизерник. Да замине за Лондон. Естествено, нямаше проблем, ясно беше, и все пак не й харесваше. Имаше нещо в химията между тях, бе станала добра, твърде добра.
Стана й топло в кожения костюм и свали ципа, за да из-
пусне малко от телесната топлина. Помисли си да се обади само още веднъж. Трябваше, макар да нямаше желание. Все още помнеше номера наизуст.
- Говори Один Йелм. За съжаление, в момента не съм в офиса си, но оставете съобщение и ще се свържа с Вас при първа възможност. — Минаха няколко секунди и се чу провлачено пиукане.
- Ало, аз съм, Кити. - Опита се да говори с твърд глас. - Исках само да ти кажа да спреш да ми се обаждаш, да спреш да ми пишеш мейли, да спреш с всичките си глупости. Приключихме, Один. Приеми го. - Издиша няколко пъти, преди да добави: - Моля те!
Прекъсна разговора, прибра телефона в чантата на мотора и запали двигателя.
Замисли се за миг, докато машината ръмжеше между краката й като голяма котка, после извади пак телефона и написа смс. Думите бяха същите като току-що изречените, получателят - също, Один Йелм. Все едното трябва да получи, помисли си, вдигна ципа чак догоре и включи мотора на скорост.
Глава 36
Някъде зад една палма седеше пианист и безмилостно превръщаше „Stairway to heaven“ в непоносимо дрънчене. В ресторанта се чуваше слабото жужене на множество гласове, хора, които разговаряха приглушено и благоприлично, както се прави в най-модерните среди на Сохо. Евен се чувстваше не на място. По-скоро би предпочел някое закътано кръчме в Саутуорк.
- Женен ли си? - попита Сюзан и вдигна една от тъмните вежди. Казваше се Сюзан, дамата от самолета. Бяха се придвижили заедно от летището в Лондон. Сюзан Стенли. Беше наполовина англичанка, наполовина норвежка.
- He - отвърна Евен и вдигна ръце с изпънати пръсти. Никога не носеше пръстен, дори когато беше женен. Миришеше на кисела пот и си помисли, че всъщност имаше нужда от душ, преди да седнат да се хранят. Сюзан му разказа, че татко Стенли притежавал дял в медицинска компания, базирана в Лондон, а тя била търговски представител на фирмата в Скандинавия. Живеела във Фрогнер, близо до майка си. Имаше апартамент и в Лондон, на Хил Стрийт, недалеч от Сохо. Затова седяха в този ресторант.