На ръба на полица точно пред него се виждаше метална табелка с изкусни готически букви: Кабала/ Qabala. Откри още табелки: вляво от вратата на височината на очите му пишеше Астрология, а на най-близките полици до тавана забеляза Аура и Аурариус. До следващата ниша имаше надпис Ясновидство, Consularia Clandestino и Occultioria verbis. Тръгна бавно навътре между полиците. Сякаш вървеше в гробница - тук миришеше на стара кожа и пръст, а въздухът се беше сгъстил от прах, сякаш искаше да наложи волята си и в крайна сметка да запуши дихателните му пътища. На места спираше и четеше с любопитство: Физиогноза, Некромантия...
- Некромантия - промърмори. Какво по дяволите беше това? „Некро“ трябваше да има нещо общо със смъртта, като в некролог и некрофил, а „мантия“... дали не произлизаше от латинското „manus“, ръка? Мъртви ръце, или нещо за призоваване... на мъртвите? В този магазин нищо не бе изключено, помисли си той и се взря в дъното на тъмното помещение. Над високо гише едва се подаваше сивата глава на възрастен мъж, забеляза и черна шапка или кепе, покриващо темето. Не изглеждаше съвсем като еврейска шапчица, а нещо, което подсети Евен за една картина на аптекар от XVIII век, която Май някога му бе показала. Мъжът явно не се вълнуваше особено, че в книжарницата му бе влязъл клиент. На стената зад него висеше голям плакат с изрисуван кръг, в който бе вписан триъгълник, а напречно се виждаха думи, сякаш бяха част от някакъв свещен ритуал. Останалата част от стената, както и цялото помещение, бе изпълнена с книги.
Евен се разхождаше между полиците със Странното усещане, че изменя на мисията си, че бе предател, свещенослужител, който ненадейно се бе оказал на церемония в чест на Сатаната. Нумерология пишеше на един рафт, а отдолу Вавилон. Отгоре се виждаше Maleficium Nomero. Вредни числа или числа на магията, ако човек погледнеше по-широко на понятието. Боже, какви глупости.
Морфей, Екзорсизъм, Тот. Евен се спря объркан и погледна назад. Бе си мислил, че табелките са подредени по азбучен ред, но изведнъж му просветна, че явно бе някаква форма на разделение по тематика, чиято логика не успяваше да прозре заради липсващите си познания за окултното и магията, и за каквото, по дяволите, ставаше дума тук.
Нострадамус. Онзи с пророчествата. Евен се загледа в няколко заглавия по гърбовете на книгите. Пиер Марто: „Беседи на Рабле и Нострадамус“. Жоел дьо Гравлен: „Предсказания и пророчества“. Беше му непонятно кой купува подобни книги. Да ровиш из миналото, за да разбереш настоящето, както правеше Май, това можеше да го разбере. Да изследваш математиката, за да откриваш връзки в действителността, да видиш света зад фасадата, това за него беше логика, нещо също толкова естествено, като да отхапеш от ябълка, за да усетиш вкуса и, или да отвориш капака на кола, за да прегледаш мотора. Но да пишеш стихотворения, които предсказвали бъдещето, не утре или другия месец, а столетия напред, това бе безнадеждно наивно или чисто и просто шмекерия.
От една книга се подаваше бележка. Той извади тома, за да види дали някой не бе оставил нещо забавно, което можеше да му разкаже какви хора бяха честите посетители на подобно място. Книгата се наричаше „Второто пришествие“ и бе написана от някакъв тип на име Ауст. На листчето с тънък маркер бе надраскано: Съдържа изчезналия стих в единайсета центурия (стр. 86 и 142/43).
Евен върна книгата на мястото й и продължи между лавиците. Сухият въздух го караше да усеща гърлото си като от пергамент и изведнъж го обхвана паническо чувство на клаустрофобия, каквато никога преди не бе изпитвал. Раздразнен, той се престори, че му няма нищо и от чист инат издърпа някаква случайна книга. Разтвори я наслуки и зачете:
Аз съм онзи, който живее в мрак. Стоя в сянка точно пред кръга на светлината. Не ме виждаш, но усещаш присъствието ми. Знаеш, че ме има, защото си ме сънувал в най-ужасните си кошмари, виждал си ме в най- тъмните си кътчета, виждал си коварната ми ръка в действията си, чувал си злонамерения ми глас в твоя.
Виждам те, застанал на вратата с гръб към светлината, взираш се в нощта с неспокоен поглед. Страхът те превива и се колебаеш да се обърнеш. Не смееш да ме срещнеш - не смееш и да ме оставиш. Изпаднал си в дилемата на живота си, застанал пред избора между мен и брат ми. Крия се, където най-малко очакваш да ме намериш, в произхода ти, в любовта ти, в бъдещето ти. Аз съм в твоята несигурност, в страха ти, аз съм извън границите на разбирането ти, аз съм твърде противен, долен и мизерен, за да намериш думи.