Докато вървеше по тротоара към входната врата на жилищния комплекс, забеляза мъж, седнал в кола от другата страна на улицата. Държеше телефон до ухото си. За малко да го поздрави, понеже нещо в него й се видя познато, но той прокара поглед покрай нея без никакъв интерес, сякаш не я бе забелязал, и продължи разговора си. Отключи, видя, че асансьорът бе на третия етаж и реши да се качи по стълбите до втория, където живееше.
Вратата на апартамента бе открехната. Видя го веднага, щом заобиколи по долната площадка, и се спря за секунда. Явно Евен току-що се бе прибрал, помисли си и се качи до горе.
- Ехо! Евен, ти ли си? - Влезе в коридора, остави вратата широко отворена зад гърба си, за миг спря пред голямото огледало, за да провери прическата и спиралата на очите си с бърз, опитен поглед. После продължи към всекидневната. Беше празна.
Откъм спалнята се чу шум. Прекоси пода на хола и застана на вратата. Погледна мъжа до леглото.
- Багажа ли си приготвяш?
Евен подскочи.
- Здрасти. Не те чух да влизаш. Хм, да, стягам си багажа. Трябва да се прибирам.
- Аха - отвърна тя и извади цигара. - Някаква важна причина?
- Никаква, просто свърших това, за което бях дошъл.
Тя мерна чантата на леглото - от нея се подаваха книгата на Еко и намачкана тениска. У този мъж имаше нещо премерено и чуждо, повече отколкото предишния ден.
- И нямаш време за още една вечер и нощ? - Тя взе запалката на масата и запали цигарата, издиша дълга, тънка ивица дим към тавана и преметна русата си коса през рамо.
Евен затвори ципа на чантата и я нарами.
- Не, съжалявам. - Направи опит за извинителна усмивка, но се получи някаква гримаса, която не й хареса. - Друг път.
- Да те закарам ли някъде? - каза го, преди да се замисли. Всъщност беше ядосана на мъжа, който просто искаше да се чупи, макар тя самата да бе замислила всичко като секс
за една нощ, когато го покани у дома предишния ден. Но...
- Повиках си такси - отвърна Евен. Дръпна завесата и погледна към улицата. - Пристигнало е.
- Ще те изпратя до долу - каза му тя и го тупна по задните части. Той се усмихна, без да я фокусира с поглед, сякаш мислите му бяха на друго място.
Гледай ти! Щеше да го накара да я запомни!
Евен излезе в коридора, а тя угаси цигарата раздразнено. Когато излезе на стълбището, стъпките му се чуваха от долната площадка и Сюзан ускори крачка. Не искаше да го моли да й върне ключа от апартамента. Можеше да й го донесе друг път. Той пресече най-долната площадка и тя го настигна на излизане от вратата, хвана го за ръката и го принуди да се приближи. Надигна се на пръсти и го целуна - отначало леко, после го стисна с ръка за тила и пъхна език между устните му. Той се усмихна и погледът му бе директен, когато миг по-късно седна в таксито.
- Ще се видим в Норвегия! - викна му. - Ще ти се обадя.
Той й помаха през задното стъкло.
Първото, което видя на връщане в коридора, бяха ключовете от апартамента - този кретен ги бе оставил в пантофа й.
Глава 42
Като младо момче, когато светът му бе възможно най-хаотичен, Евен откри трите закона на Нютон за енергията. В опростена форма те гласят:
Всяко тяло продължава в състоянието си на равномерно движение по права линия, докато не му бъде приложена сила.
Ускорението на тялото е пропорционално на приложената сила.
3. Всяко действие си има равно по сила противодействие.
По някакъв странен начин тези закони обясняваха на Евен нещо за собственото му съществуване и го караха не да го приема такова, каквото е, а да разбира механизмите, които го управляваха. Поне така си мислеше - и тридесет години по-късно все още бе избрал да смята така. Психологията бе наука на двузначността, празните приказки и истерията, най-малко точната наука, която човек можеше да си представи. Както веднъж каза на Май: „Наука, чийто върховен свещеник е мъж, виждащ секс във всеки сън, е рационална точно колкото корен квадратен от 2“.
Грубо казано, Евен гледаше на себе си като на топче в игра пинбол. По време на раждането си бе изтласкан от утробата на майка си с определена скорост, поемайки в равномерно движение по права линия (първи закон на Нютон), докато срещна баща си. Той го удари и го изпрати в нова посока. И не само това; баща му го удари с такава сила, че Евен увеличи скоростта си (втори закон). Едва справил се с подобно ускорение, той, с действията си, предизвика ред противодействия (трети закон).