Евен погледна към масата.
- Още три часа. Окей. Ще опитам да приключа за три часа. Но се чудя...
- Имаш нужда от почивка. С този ти вид така или иначе не смятам, че ще успееш да свършиш каквото и да било. Сигурен ли си, че не си се прибрал от Лондон току-що след пиянска седмица?
- Шест часа, уговорихме се - каза той и се изправи. - Трябва да отида до тоалетната. - Спря се до масата, обърна се с гръб към нея и насъбра някакви листи, прибра ги под няколко книги и излезе.
Кити сви рамене, явно не биваше да вижда нещо. Окей. Отиде в кухнята и започна да разтребва. Когато го чу да се връща, подаде глава в коридора.
- Имаш ли нужда от нещо? Още пици? Мога да ти напазарувам, за да не се показваш навън още една седмица.
- Пет пици - отвърна Евен, сякаш не бе доловил насмешката в тона й. - Същите като предишните. Също един пълнозърнест хляб и пълномаслено сирене.
- Пълнозърнест хляб и сирене, брей, напредваме. - Кити погледна една от кутиите и кимна. - Хубаво, аз тръгвам.
- Да, добре. Ще се видим - викна й от гостната. Тя се спря за миг, за да провери дали щеше да дойде да се сбогува както трябва, после се завъртя на пета и излезе.
Застанал до масата, Евен чу вратата да се захлопва след Кити, после се свлече на стола и закри лице с ръце. Пет дни, пет денонощия не беше спирал. Хранеше се, ходеше до тоалетната и спеше по няколко неизбежни часа от време на време, когато очите му вече не можеха да се държат отворени, през останалото време работеше - и какво бе открил? Разтвори пръсти и мерна плота на масата, където ръбовете на листите се подаваха изпод книгите. Навън фолксвагенът запали, педалът на газта потъна гневно няколко пъти - дали я бе обидил? - после се включи на скорост и колата пое по улицата, изчезна като шум, изгуби се сред всички останали градски шумове, характерни за съботния следобед.
Евен въздъхна, премести книгите и сложи четирите листа пред себе си. Изгледа ги ядно. Време за равносметка.
Придърпа си химикалка и бял лист и записа:
Знам
Че четирите листа са от края на XVII век, вероятно от 1688-89, и че текстът е написан от Исак Нютон. Със сигурност това е неговият почерк - ако не, ще да е невероятно добър фалшификатор - и това не са ксерокопия.
Че листите са между 17 и 18 см на височина и между 14 и 15 см на широчина. Вариациите в размера говорят за определена възраст, тогавашните машини за рязане на хартия не са били толкова точни като днешните. Хартията има по-груба и неравна повърхност от съвременната.
Че три от листите са намерили мястото си, но четвъртият пасва и преди, и след тях. Това е възможно, понеже текстът му започва и свършва с кодове (които още не съм разгадал), затова по принцип може да се сложи както в началото, така и в края на поредицата от останали листи - също с такива кодове (които не съм дешифрирал).
Че текстът е алхимична формула, части от която съм успял да разтълкувам, но не достатъчно, за да раз-
бера за какво става дума като цяло (все пак алхимията не ми е приоритет). Очевидно обаче формулата е била особено важна за Нютон, след като толкова много от информацията е закодирана.
Че на две места е добавен текст с друг почерк. На едното място изречението е следното:
‘възбудено’ ♀→ ‘философски’♀← обикновено
↑
♀ Регул
Означава нещо от сорта на възбуждане на живак от едната страна и правене на нещо с обикновено злато от другата, а от третата се добавя този Регул от желязо, за който не съм сигурен какво представлява. Заедно те ще образуват философски живак, още наричан Живак на мъдрите - крайната цел на алхимичното мислене.
Второто е добавка в полето, гласяща:
† ← ζ
Не знам какво значи.
Евен се облегна на стола, прозя се и пак изчете точките. Нещо не беше наред. Отиде в банята и наплиска лице със студена вода, а после се върна на бюрото. Бавно изчете всичко още веднъж. Трета точка. Тук пропускаше нещо. Прочете си изречението на глас, мърморейки. Изведнъж се изправи и изстена.
- По дяволите, Кити има право. Определено е време за почивка.
Хвана химикалката и добави нова точка най-отдолу.
От точка 3 следва, че текстът/формулата няма начало и край. С други думи: — трябва да са отстранили поне два листа!!!
Спря се за миг и се втренчи в листите с празен поглед, после добави нещо най-отдолу.