...we’ll have the time of our lives
in our Wonderworld
time of our lives
there’s a boy for every girl
Писалката почукваше по зъбите й в такт с музиката от тонколоните. Монотонна английска бойгрупа. Слушаш музиката, без да я чуваш. Просто е там. Малко като Фин- Ерик, помисли си и веднага съжали. Пфу! Човек не разсъждава така за бащата на децата си. И все пак имаше капка истина. По-рано, когато пътуваше за известно време, винаги се радваше да се върне у дома при Евен, знаеше, че можеше да е разместил мебелите в половината къща или да е опитал да приготви някое интересно ястие за добре дошла - макар да беше безобразен готвач - или пък съвсем бе забравил, че се прибираше точно него ден. Човек никога не знае какво да очаква от него. С Фин-Ерик бе като да пиеш вода, същия вкус всеки път, независимо дали се бяха видели за последно вчера или преди три седмици.
И все пак това със сигурност се отразяваше добре на децата. Постоянство и сигурност.
Проблемът бе, че Евен не искаше деца, помисли си и се загледа в дъжда навън.
Глава 47
- Защо не взе колата? - попита Кити и отново напълни чашите им с червено вино. Евен бе разтребил кухнята, измил камарата чинии и чаши, а след това се бе избръснал и изкъпал, преди Кити да пристигне - малко след шест, почти в шест и половина. Евен подозираше, че нарочно бе закъсняла, за да му даде повече време да работи. Да, всъщност бе успял да смени и чаршафите.
- Не ми е позволено - призна той и изпи чашата до дъно.
- Не ти е позволено...? Кой го казва... - Челото й се сбърчи. - Да не искаш да кажеш, че нямаш книжка?
- Да.
Кити затвори уста и се загледа в чинията си.
- В деня, когато дойде при мен... - започна тя.
- Да. Карах колата на Фин-Ерик. Не ми пукаше за него, нито за проблемите, които щеше да си докара, като ми даде колата. - Евен сви рамене като малко момче. - Той ми отне жената. Но ти...
- Но не и аз. - Сериозното лице изведнъж грейна в широка усмивка, тя стана, заобиколи масата и го целуна по бузата, после пак седна. - Сладък си.
Евен започна да се храни, без да отговори. Хубаво бе да опита нещо различно от пицата.
- Как я изгуби? Нали имаше книжка, когато ни посещаваше в къщата?
- Да, имах. - Евен се поколеба, преди да остави ножа и вилицата. - Сигурна ли си, че искаш да узнаеш? Глупава история е. За безразсъдство и защо Май ме напусна.
- В такъв случай задължително искам да я чуя. Ако има нещо, което никога не съм разбирала, това е защо те изостави. - Кити пак напълни чашата му.
- Ами да - отвърна Евен с известно смущение. - Не беше само затова, но това бе капката. Разбираш... - отпи голяма глътка, протакаше, сякаш чакаше да удари мълния, за да не се налага да продължава, но нищо не се случи.
- Бях полудял да правя експерименти - каза най-сетне.
- Трябваше да предскажа и изчисля всичко, което се поддаваше на преценка. Колкото по-глупаво, толкова повече желание имах да го изпробвам. Една вечер бяхме на гости у приятели, биолог и съпругата му. Той беше един от онези маниаци на тема технически иновации. Излезеше ли нещо на пазара някъде по света, можеш да бъдеш сигурна, че той първи си го набавяше - електрическа машина за размесване на карти или пък някаква джаджа, показваща температурата навън, докато си седиш у дома. Дори си взе пръв mpЗ-плейър, макар ни най-малко да не се интересува от музика. Сигурно знаеш за какво говоря. Онази вечер обаче ни показа машина, в която като вдишаш, ти показва промилите в кръвта. Определено е от същия вид, с който полицията разполага сега. Цяла вечер ме мери и тегли, за да изчисли мускулната ми маса и тлъстините, искаше да пресметне колко алкохол можех да изпия, без да надвишавам законно допустимото. След това се зачудихме за колко време щеше да изгори алкохолът в кръвта ми. И тогава - тук започва глупавото - започнах да пия, за да направя експеримента. - Евен вдигна глава и Кити забеляза, че не бе в състояние да се засмее на тази история. - Нито Май, нито биологът, нито съпругата му знаеха, че бях започнал опита, но изхождайки от изчисленията ни, започнах да пия контролирано, за да се държа точно под чертата. Това беше целта ми. Лошата ми шегичка с полицията, ако щеш. Когато тръгнахме да се прибираме, беше ясно, че аз ще карам, такава бе уговорката с Май. Тя не знаеше колко бях пил, не каза нищо и както винаги заспа, облегнала глава на прозореца. Аз бях бодър като краставичка, разпален от налудничавата си идея и карах напосоки из града. Нали трябваше да ме проверят, за да има смисъл от цялата работа. Беше в началото на декември, та не ми беше трудно да намеря място, където полицията прави проверки. Нали знаеш, сезонът на коледните вечери.