сблъсъка във вестника. Прехвърлиха цялата вина на демонстрантите. Както винаги.
Евен млъкна. Кити бе оставила ножа и вилицата, взираше се разсеяно в паничката със соса. Той сведе поглед към масата. Апетитът му бе изчезнал и най-много му се искаше да си легне. Чувстваше се просто съсипан. Започваше да се разкрива - макар да бе разказал историята едва до половината. Започваше да опреснява това, което най-много му се искаше да забрави.
- Къде е тоалетната? - Кити се бе изправила и го гледаше въпросително.
- Първата врата вдясно. - Евен посочи. Проследи я с поглед как излезе в коридора и затвори вратата след себе си, чу я да заключва. Сигурно искаше да се изпикае, преди да си тръгне. Очевидно я бе изплашил с историите си, а едва бе отворил кутията с бонбони.
Бе останала много храна, но той я изхвърли, без да му мигне окото, изплакна чиниите и приборите, разтреби кухненския плот и откри мобилния си телефон под една кърпа. Включи го и той изпиука - някой му беше пратил съобщение. Три съобщения проблеснаха на малкия екран.
Сюзан (по дяволите, беше забравил за нея): Здрасти, само исках да ти благодаря. Ще ми бъде приятно, ако се обадиш. От четвъртък.
Кити: Предупреждение! Утре идвам да видя дали си у дома. Изпратено снощи.
Третото съобщение беше от оператора му, обясняваше, че има съобщения в гласовата си поща. Той се обади. Притисна телефона с рамото си и отвори хладилника, за да си извади един пилзнер. Женски глас оповести, че имало четири съобщения.
- Фин-Ерик е. Взех си телефона. Трябва да ми се обадиш. Важно е. Ако не го направиш...
Връзката бе прекъсната по средата на изречението. Някакъв глас му обясни, че съобщението е записано в четвъртък, в четиринайсет и трийсет.
Евен извади отварачка от едното чекмедже. Четиринайсет и трийсет. Фин-Ерик е бил на работа и...? Отвори бирата и отпи. Следващото съобщение зазвуча в ухото му, докато се чудеше дали единайсет и половина вечерта бе прекалено късно, за да му се обади.
- Здрасти, Сюзан е. Не искам да опявам, но би било хубаво да се обадиш. Тази вечер съм у дома и ще се радвам на някое посещение.
Записано в петък в четиринайсет и петдесет и три.
Евен се чувстваше душевно объркан. Бяха прекарали заедно в Лондон половин денонощие. Беше окей, но никога не си бе представял, че тя отново ще пожелае да го види. По дяволите, стар проклетник като него!
Следващото съобщение прекъсна мислите му и той остави бутилката изненадан.
- Господин Вик, мислех, че имаме уговорка за вечеря днес в деветнайсет часа. Бъди така добър да се обадиш, когато чуеш това съобщение.
В гласа на Один Йелм звучеше обида и известно нескрито раздразнение. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Съвсем бе забравил. Щяха да говорят за книгата за Нютон и дали Евен щеше да продължи работата по нея. Утре щеше да му се обади.
Той чу Кити в коридора.
- Извинявай, само ще проверя дали нямам някакви важни съобщения - каза й и заслуша ново, на шведски:
- Евен Вик. Не затваряй! Трябва да разбереш, че... - шведският акцент секна рязко, когато Евен прекъсна връзката със звучна ругатня и запрати телефона в плота.
- Тц-тц, новините май не са особено добри, доколкото чувам. - Кити го обгърна изотзад. Той усети как острите гърди го погъделичкаха по гърба и се извърна. Тя протегна ръце, положи ги на раменете му и притисна към него голото си тяло.
Напрежението от последното съобщение бавно напусна тялото му и той наведе глава. Ухапа я внимателно по долната устна.
- Мислех, че искаш да си ходиш.
- Няма да се отървеш от мен толкова лесно - отвърна му и също го ухапа.
Глава 48
Звънът, изпълнил внезапно къщата, се блъсна в ухото му като смътен ритъм от кратки сигнали. За миг настъпи тишина и до леглото достигна следващата вълна. Евен присви очи към часовника, 02:37. Да му се не види, кой звъни на хората в подобен час? Кити спеше по гръб, а голата й гърда се подаваше изкусително до ръката му и той се замисли дали да не легне до нея и да се престори, че телефонът не е бил изобретяван.
Следващото позвъняване му се стори толкова силно, че се уплаши да не събуди Кити. Затова стана, затътри се гол до кухнята и намери мобилния си телефон.
- Да, Евен е.
- Баща ти е мъртъв, Евен Вик. Моля те, не затваряй. Обажда се доктор Хелстрьом. Баща ти почина тази нощ преди час. Беше болен известно време, затова се опитвах да се свържа с теб...
- Погреби го, изгори го - отвърна Евен. - Правете с него каквото искате, но не ме търсете. Пратете ми сметка, ако има нещо за плащане, но не звънете повече. Разбрано?
- Но...
- Не се обаждайте - отвърна Евен и прекъсна разговора. Дълго стоя и се взира в телефона, после го изключи и го остави на плота. Някакво движение го накара да се обърне. Кити стоеше там, загърната в юргана с вид на раздърпано плюшено мече.