- Беше... баща ми е починал.
Тя отиде до него и загърна и двамата с юргана, без да продума. Стояха допрени и усещаха топлината на телата си. Почувства, че му се прави любов. В тялото му имаше само облекчение. Нито скръб, нито горчивина или омраза,
нито страх, нищичко. Само облекчение и желание за секс. Дяволът беше мъртъв. Една глава бе свършила. Вече можеше да продължи напред.
- Ела - каза й.
Глава 49
Събудиха се едновременно, сякаш бяха свързани с един и същ будилник, лежаха с лице един към друг и изведнъж, като по някакъв взаимен импулс погледнаха в очите на другия, усмихнаха се. Слънцето грееше през щорите, както подобава в неделя сутрин, а в храстите пред прозореца подскачаха игриви врабчета, сякаш животът беше най-прекрасното нещо на света. Евен се чувстваше отпочинал, чувстваше особена лекота, каквато не бе изпитвал отдавна. Главата му също бе олекнала. Завъртя се към Кити и изстена:
- О-ох.
- Какво има?
- Просто... знаеш, не е свикнал на толкова игри в леглото. Малко е чувствителен.
Кити се усмихна и се понадигна на възглавницата, легна по гръб и се огледа из спалнята, кимна към големия плакат на Дъ Клаш.
- Не си ли малко стар за попидоли на стената?
- Алтернативата беше портрет на Андрю Уайлс.
- И това ли е пънкбанда?
Евен се засмя.
- Това е идолът ми в математиката. Срещата с Дарил е най-великият миг в живота ми или по-точно номер две, след срещата ми с Май. Гледах го как доказва, че последната теорема на Ферма е вярна, отне му три лекции за три дни и това безспорно е най-вълнуващото ми изживяване.
- Писал е уравнения и тем подобни на дъската и е говорил за x и y три дни поред и това е най-вълнуващото..— Кити поклати отчаяно глава и надзърна под одеялото. - Ако малкият Евен не беше толкова омърлушен и почервенял по главата, щях да измисля нещо много по-вълнуващо. - Тя посочи ръката му. - Какъв е този белег?
Той погледна светлочервеното петно на лявата си ръка.
- Махнах една татуировка.
- Да не е пишело „Скъпа мамо“? - Кити се усмихна, но видя погледа му.
- Беше име на момиче - излъга той. - Бях в Дания на фестивала в Роскиле с приятели, напих се до изнемога и се прибрах с две празни дървени каси от бира и татуировка. Не помнех откъде се бяха появили. Махнах я, когато срещнах Май.
Кити кимна, сякаш обещаваше повече да не отваря дума по въпроса, и посочи малка червена пластмасова кошница на една полица.
- „Някой, който ми подхожда“ - прочете на глас. - Какво е това?
- Изрезка от „Дагбладе“, имат колонка за контакти със заглавие...
- Да, глупчо, знам това, но какво има в кошницата? Писма от дами, отговорили на твоето...
- Чорапи - прекъсна я той.
- Чорапи?
- Самотни чорапи. Сещаш се, тези, които остават, щом другият се изпари. Събирам ги там.
- Аз ги хвърлям - отвърна Кити.
- И после какво? Не, не ми казвай. Измислил съм закон, който го обяснява, доказва. Искаш ли да чуеш?
Кити се извърна на една страна и го погледна:
- Казвай.
- Състои се от три точки. Първа точка гласи: Вероятността единият чорап да изчезне е в съотношение 1:3 при интензивна употреба.
- Ще рече...?
- Че според статистическите ми изчисления всеки трети чифт чорапи, който се използва редовно, ще се превърне в самотен чорап в рамките на един обикновен чорапен живот.
- Продължавай - подкани го тя сериозно и зачака.
Той вдигна два пръста:
- Втора точка: Вероятността изчезналият чорап да се появи отново е обратнопропорционална на интензивността на търсене.
По гримасата й разбра, че очакваше ново обяснение.
- Ами, така де. За онези, които си мислят, че изгубените чорапи се намират, стига да търсиш достатъчно дълго, моите проучвания сочат нещо съвсем различно. Почти обратното е. Ако не търсиш, съществува значителен шанс да „попаднеш“ на липсващия чорап следващия път като прахосмучиш зад телевизора или подреждаш бурканите за компот в шкафа с храна. Много по-голям, отколкото ако обърнеш къщата наопаки.
Евен вдигна трети пръст:
- Последна точка: Вероятността изчезналият чорап да се появи е право пропорционална на желанието да изхвърлиш другия чорап.
- Тази вече я разбрах - отвърна Кити. - Значи, ако прибереш така наречения самотен чорап, другият няма да се покаже. Но изхвърлиш ли го, няма да мине дълго и ще откриеш другия под някоя възглавничка на дивана или в някой ботуш. Така ли е?