- Да. - Евен се понадигна до нея. - Но минава поне седмица от изхвърлянето на единия чорап до появата на другия. И знаеш ли защо?
- Не.
- Защото дотогава боклукчиите със сигурност ще са прибрали другия чорап заедно с останалия боклук и ще бъде невъзможно да ги събереш отново.
Кити се усмихна, грабна възглавницата и го прасна по главата. Той тъкмо се канеше да отвърне на удара, когато тя ококори очи.
- Ой, трябва да ставаме.
- О! - учуди се Евен. - Едва девет и половина е.
- Днес е неделя. Няма ли да ходиш на църква? - Кити преметна крака през ръба на леглото и остана седнала.
Евен я гледаше, чакаше да се усмихне, но тя стана и забърза към банята.
- Сериозно ли говориш? - извика след нея, но тя не го чу, понеже душът вече плискаше.
Той стана и извади чисти боксерки и тениска от шкафа, облече се и отиде в кухнята, за да включи кафемашината.
- Църква - измърмори. - Не съм стъпвал там от сто години. Поне трийсет. Защо да прекъсваме добрите традиции?
Съседът му метеше плочките пред прозореца, като отделяше особено внимание на всяка една от тях. Всеки с лудостта си. Евен се обърна и се сети за четирите листа в гостната, формулата на Нютон. Щеше да използва деня за по-нататъшното й разучаване, искаше да види дали щеше да добие представа за какво става дума. Трябва да бе възможно, макар поне два листа да липсваха.
- По дяволите, Фин-Ерик! - Хвърли поглед на часовника. Сигурно вече бяха станали, макар да бе неделя. Набра номера и слушалката се вдигна веднага, сякаш ръката му бе стояла на телефона.
- Здрасти, Евен е. Искал си да говориш с мен.
- Да, да, добре, че се обади. - Гласът на Фин-Ерик бе малко по-силен от обичайното, говореше бързо, сякаш искаше да приключи, преди някой да дойде и да го прекъсне. - Намерих нещо на телефона си и трябва да го видиш. Май го е изпратила в деня, когато... Точно преди... - гласът заглъхна, сякаш го бяха намалили от копче на радио.
- Преди да умре?
- Да. Извинявай, да. Хм... не разбирам какво иска да ми каже, но... - пак замлъкна.
- Изпрати ми го и ще го разгледам.
- Да, добре. Хубаво. Ами... сега отивам на църква, ще го изпратя, като се приберем.
- Не, Фин-Ерик, ще го направиш сега. Веднага.
- Да, да, добре...
След минута телефонът избръмча, бе пристигнало съобщение с прикачени две снимки.
- Боже - смънка Евен, когато ги видя и се втурна към компютъра. Включи го и свърза телефона. С няколко натискания на клавишите извади едната снимка на 21-инчовия монитор: Силуетът на мъж, застанал до прозореца. Говореше по телефона. Евен се втренчи в него за миг, после извади и другата снимка. Показваше вещите върху една маса: телефон, писмо и карти за игра, които май бяха подредени в пасианс.
- Какво е това? - Кити бе влязла в стаята. Стоеше до него с хавлия на главата и още една около тялото, по пода капеше вода.
- Това е... - Евен преглътна, зяпаше монитора като парализиран. - Май е направила снимки с телефона си точно преди да излезе и да се застреля.
Глава 50
Кити пое към църквата, след като се уговориха да дойде да го вземе в осем, за да успеят навреме за киното.
- Какво ще гледаме?
- Изненада - отвърна му тя и махна за довиждане.
Евен принтира снимките, изключи компютъра и седна
на писалището. Бе ги увеличил приблизително до размер A4 и ги остави до камарата книги, после се облегна.
- Значи ти, свиньо, си бил посредникът - измърмори на мъжа със силуета. Очевидно стоеше в хотелската стая в Париж, на преден план се подаваше малко от пътната чанта на Май. - Ти си чел писмото на Май или... – Евен погледна снимката с писмото. Разбира се. Ако Май е можела да прави снимки на написаното, то и други биха могли. Силуетният мъж сто на сто бе изпратил снимка с писмото до Норвегия, до някого, който е проверил дали Май не е написала нещо изобличаващо. Някой, който освен това е имал и задачата да държи под око малкия Стиг, да следи какви дрехи е носел, за да убеди Май, че намеренията им са сериозни.
Беше трудно да добиеш реална представа за мъжа на снимката, понеже се виждаше наполовина извърнат на една страна, наполовина изотзад. Стоеше там като тъмна, мощна сянка на светлината на прозореца. Не беше дебел, а силен - мускулест? Мустаци ли имаше или просто по- тъмна сянка до носа му? Не беше млад - между 35 и 45 години. Максимум 50. В ъгъла на снимката бяха изписани датата и часът с бели цифри: 22.03 - 15:45.
1545... годината, в която Кардано въвежда отрицателните числа в... Евен се шляпна по бузата и отиде да си вземе бира от хладилника. После се обърна към другата снимка.
Беше разделена на три полета. Горе вляво се виждаше половин телефон със сметанов цвят, модел, какъвто Евен си спомняше от хотела в Монмартър. С други думи нямаше съмнение къде бе направена снимката. Вдясно имаше изписан бял лист, виждаше се и половин химикалка върху хартията; прощалното писмо на Май. Снимката бе направена преди да го довърши, личеше си, липсваше последният пасаж. Полето между писмото и телефона заемаше най-голяма част от снимката и явно това искаше да сподели Май. Изобразяваше тесте карти, подредени в нещо подобно на пасианс.