Евен хвана снимката и я заразглежда отблизо.
- Тук нещо не е наред - измърмори и стана. Намери тесте карти в пътната си чанта, премести бутилката бира и започна да реди картите, както Май ги бе подредила на снимката. - Какъв, по дяволите, е този пасианс?
Ровеше из тестето, за да намери правилните карти.
Можеше да се окаже старият „40-те разбойници“, вероятно вече наближаващ безуспешния си край, но къде бяха основните карти? Или пък евентуално вариант на „Паякът“, версия, наредена само с осем карти, но в такъв случай липсваха закритите.
Под пасианса се виждаше тестето, обърнато с гърба нагоре.
Долу вдясно, близо до писмото й, лежаха две карти. Вале купа отгоре, а изпод него жокерът подаваше ухилената си физиономия.
- Иска да ми каже нещо. - Взираше се в картите, сякаш със свръхсилата на погледа си можеше да проникне през тях, да прозре посланието отвъд гроба. Валето купа и жокерът бяха сами, сякаш извън пасианса. - Иска да ми каже нещо, но какво?
Веднъж, когато Евен й бе пуснал „Lily Rosemary and the Jack of Hearts“ на Боб Дилън, Май го бе прегърнала силно с думите, че той е нейното вале купа и винаги щеше да си
остане такъв. Известно време нарочно го бе наричала Вале купа всеки път, след като се бяха любили. Чудеше се дали тази поставена точно до жокера карта не беше някакъв намек. Искаше да му каже да внимава за нещо в подредбата на картите, шега, история или нещо друго.
Насочи поглед към останалите карти. Отначало бяха наредени четири карти с цифри, после три с картинки и накрая асо, което завършваше така наречената основна редица. Първите четири карти бяха черни, а вторите четири - червени. Тези под черните до една бяха червени, а всички над или под червените бяха черни. Система ли беше това или случайност? Някакъв вид ребус ли беше, трябваше ли да намери някакво значение в отделните карти?
Допи бирата, отиде до тоалетната и на връщане си взе чаша кафе. Дали например дамата купа и двата попа означаваха нещо определено? Че Май бе дамата, а двата попа се бореха за нея? Дали в такъв случай асото не бе причината да се борят, а първите карти трябваше да покажат пътя към целта? Първите бяха все цифри: осмица пика, седмица спатия и т.н. Думи ли представляваха? Осмицапика... оспика... гадаеше... нещо подобно? Седмицаспатия... седмия...? Не, пълни глупости.
Петица пика. Тя го дразнеше. Стоеше си самичка най-отгоре, единствена над основната редица.
Опита се да събере цифрите, първо заедно, после на групи, хоризонтално и вертикално, размишляваше над всеки резултат и всеки път откриваше, че числата не му говореха нищо. Безинтересни числа без ръководна линия.
Беше тръгнал по погрешни дири, чувстваше го. Ако Май искаше да му предаде някакво послание, то беше трудно да го направи с числа, поне само с числа. Но ако трябваше да ги обърне в букви, как тогава да разсъждава? Порази го една идея: Дали отделните числа не представляваха букви от азбуката?
Написа азбуката на отделен лист, а отдолу числата от 1 до 29. Значи осмица пика беше Н, седмица спатия - G и т.н.
Когато свърши, в тефтера пред него се мъдреше HGIILMMN (или А, ако асото беше 1) HFEBC Е.
Чиста глупост.
Ами ако обърне последователността и започне да чете картите надолу? Написа HHGF... и спря. И това беше глупаво.
Отиде с кафето до прозореца и видя на улицата няколко момчета да играят футбол. Ясен признак на пролетта. Защо петица пика беше отгоре, когато всички останали карти бяха под основната редица? Това разваляше логиката, която иначе намираше в подредбата. Ако можеше да прозре защо бе така, щеше да разбере всичко, помисли си и се върна на масата. Значи трябваше да търси друга логика.
Нагоре е повече. Надолу е по-малко, мислеше си. Нагоре е плюс, надолу е минус. Логика. Започна да смята. Получи се 0 1 1917111 3 1 4 (или 1) във всеки вертикален ред. Много прости числа, едно квадратно 9, докато 14 беше т. нар. пирамидално число... и цялото това нещо не му говореше абсолютно нищо! Пак беше погрешно.
Чисто и просто му липсваха букви. Нещо, което да наведе към определена формула, максима, нещо обозримо. Погледът му се спря на дама купа. В ъгъла имаше буква. Q като Queen, нямаше число. Двата попа имаха К, а асото - А. Ха, ето къде били буквите, точно под носа му. Започна бързо да изрежда азбуката.