После започна насилието. Насилието, което бе донесло лоша слава на филма, и той видя как народът на Йерусалим и свещениците се биеха, за да обвинят и осъдят мъж, който бе философ и проповедник. Нито повече, нито по-малко от гледна точка на Евен. Един Ганди, анархист без насилие. Лъжец, но безобиден. Мъж с истории, които не биха могли да навредят никому.
Мъжът бе осъден на тежко наказание, но не смъртно, и римските войници започнаха да го бият с камшик. Кретен такъв! Затвори вратата! Иисус се превиваше под камшика, по цялото му тяло зейнаха рани, бавно се свлече... Изправи се срещу себе си, проклет... Конвулсиите в стомаха го принудиха да вдигне глава и да се загледа в мрака. Остави времето да си тече, а светлината да блещука покрай тавана на киното, мислеше си за настъпващата пролет и плика от Май, за кодовете в текста на Нютон и...
Не беше сън, нито безсъзнание. Дойде на себе си като след будна кома, извърна поглед към екрана, погледна Кити, после пак екрана. Иисус бе осъден на разпъване, Варава бе освободен, ухили се с прогнилите си зъби и вдигна ръце. На Евен му се искаше да си ходи, този филм бе за садисти, фанатици, за хора, нуждаещи се от причини да мразят юдеите. Сякаш всички жители на Йерусалим бяха опиянени от въодушевление да се отърват от противния престъпник. Иисус се тътреше по улиците с кръста на рамо, войниците го шибаха безпощадно, а той се клатушкаше и пълзеше, Евен изстена отчаяно. Нямаше ли ограничения колко насилие можеха да показват? Божията майка, Мария, помоли да я отведат при него. Евен се вцепени, притаи дъх и я загледа как търсеше заобиколни пътища, за да излезе пред тълпата. Махай се, вещице! Заслужил си го е! Намери пролука, чу как процесията и крещящата тълпа наближават, закри лице и извърна гръб. Паднал е от велосипеда, не е сериозно. На всички десетгодишни трябва да им се случи. Иисус припадна под кръста, лежеше кървав като одран заек и дишаше хрипливо. Но аз нямам колело, мамо. Камерата бавно наближи едно ясно око, което се взря в майката, в Евен. Тя се затича към него, към Евен, към Иисус, идваше да помогне, лицето е обезобразено, каза един служител на шофьора на линейката, очите бяха малки резки в сурово месо, дишането гъргореше, а по главата лъщеше нещо бяло. И червено! Иисус се втренчи в него. В майката. Окото започна да се върти. Всичко беше в червено! Месо.
Евен се изправи, залитна и хукна навън. Проблесна бяла светлина и хората се извърнаха да видят. Спря чак на улицата, когато усети как вечерният въздух откъм морето разроши косата му.
- Божичко - изстена и се облегна на една боклукчийска кофа. Щеше да повърне, но успя да надвие спазмите в стомаха и се поизправи. В този момент някаква ръка докосна рамото му.
- О, небеса, какво се случи? - попита Кити угрижено.
Евен не успя да отговори, само кимна към една кръчма на отсрещния тротоар. Когато сложиха пред тях чай и кафе, той я погледна смутено.
- Съжалявам, че не успя да го догледаш - опита да се усмихне. - Но сигурно знаеш как ще свърши, така ми се струва.
Кити кимна сериозно.
- Да, филмът е силен. Отдавна исках да го гледам и ето че най-сетне имах шанс.
- Да, силен, беше отвратителен. - Евен духна кафето и отпи глътка. - Не разбирам защо трябва да има толкова много кръв и месища. - Погледна кафето си гневно. - Не проумявам дори защо са ни необходими още филми за Иисус.
- Страданията му не са били сладки и безкръвни - отвърна Кити тихо. - Не всички кинематографи го разбират. Нагърбил се е с огромна вина. Нашата вина, вината на цялото човечество. От това няма как да излезе красива и спретната историйка. Вярата ми става по-силна, като гледам през какви страдания и болка е минал заради нас.
Евен отпи от кафето и остави чашата. Постави я на масата възможно най-спокойно и все пак порцеланът издрънча ядно.
- Извини ме, но да не би да ме доведе точно на този филм, за да ме обърнеш в правата вяра? Някаква форма на мисионерство ли е това, затова ли не пожела да издадеш какво ще гледаме?
- Не го бях гледала преди - отвърна тя с гневен поглед. - Нали ти казах.
- Но си знаела на какво ме водиш.
- Да, но не знаех колко е силен. - Тя се поколеба. - И нямах представа, че ще ти подейства така.
- На мен...! - Евен дишаше тежко. Отново видя пред себе си картините на кървящия образ и майката, хукнала към сина си. Замига силно и се загледа над главите на хората. Масите в кръчмата вече се пълнеха, келнери в бели ризи се щураха наоколо с пенлива бира и тънки чаши вино. На съседната маса някаква жена се разсмя шумно на нещо, казано от друг. Пронизителен смях само на децибел от необходимото, за да потроши всичките чаши на заведението.