Выбрать главу

Тя... - Евен се втренчи в юмрука си на масата. Беше стиснат толкова силно, че вените пулсираха в синьо, изскочили от кожата. Юмрукът обича свадите. Омразата и злобата се таяха в този юмрук, бащиното наследство също. Той бе разбил главата... - Почина. Няколко дни преди баща ми да се върне на работа, той се напил като свиня, разбеснял се и я пребил. Съседите чули кавгата, била по-сериозна от обикновено и се обадили в полицията. Изпратили кола и открили майка ми на пода в гостната сред локва кръв, баща ми спял в леглото. Кръвта й била по кокалчетата на ръцете и по потника му. Един от приятелите ми на улицата ме взе и пристигнахме заедно с полицията. Беше в безсъзнание и почина на следващия ден. Лекарят обясни, че раните по главата й били твърде сериозни. Каза, че така било най-добре, защото така или иначе щяла да се превърне в ряпа. - Евен вдигна очи. - Не каза ряпа, но такъв беше смисълът.

Наблизо се завъртя келнер и Евен си поръча уиски. Нуждаеше се от нещо, за да потуши гаденето. Кити поклати глава, нищо не искаше. Евен изчака келнера и питието, преди да продължи.

- Съдията не се поколеба. Оная свиня получи петнайсет години. - той отпи от чашата и погледна съдържанието й с присвити очи. - Трябваше да получи двайсет и пет или трийсет, или доживотна присъда. Не беше човек, когото отново можеш да пуснеш сред хората. - Чашата се изпразни с отмятане на главата и Евен се загледа към улицата навън. - След като напуснах съдебната зала, не съм го виждал повече, нито съм говорил с него. Лекарят му, шведка, се свърза с мен на няколко пъти, за да ме накара да го посетя, особено сега, точно преди да умре; но аз отказвах. Нямах сили. Не виждах смисъл. Сега просто се радвам, че го няма. Мъртъв е. - Евен помълча малко, преди да изкриви уста в усмивка. - И мога да те уверя, че не седи на една маса с Иисус. Съвсем на друга температура е. - Чашата тресна в масата и той погледна Кити право в очите. - И дявол да ме вземе, Иисус далеч не се е нагърбил с неговата вина, бъди сигурна. Твърде тежка е била.

 

Глава 53

Кеймбридж

Придърпа статива с книгата и позиционира гърба си. Още от първия ден в читалнята на библиотеката на Кралския колеж Май-Брит бе решила да седи така, че да прикрива книгите от камерата с тяло. Не че имаше какво да крие, просто не искаше да се примири с надзираването и заснемането без да протестира. Протестът й беше тих и умерен, тя не беше от онзи тип хора, дето обичаха да вдигат врява. Секретарката си седеше на бюрото и можеше да вижда всичко, това стигаше.

Внимателно разлисти до малко след средата на стария тефтер, почиващ върху възглавничките от полиуретан и закрепи страницата с двайсетсантиметрова бяла лента с втъкани малки оловни топченца. Почеркът беше енергичен, а черното мастило тъмнееше най-отгоре на страницата. „Записки върху приготвянето на Философски живак и посредничеството на Гълъба на Диана“ - така започваше. Спомни си, че бе чела текста на микрофилм. Отначало изписаното беше тъмно и ясно, но след два-три реда изтъняваше и избледняваше, после ръкописът изведнъж отново ставаше ясен - понеже Нютон бе потопил перото и започваше нов такт от четири реда.

През последните дни бе прегледала систематично всички ръкописи и тефтери след 1670 година. Отначало бяха стотици страници, в повечето ставаше дума за алхимия, в някои за църковна история, астрономия, физика и математика, някои бяха кореспонденция или хвърчащи бележки, например рецепти на лекарства за лечението на кисели уригвания, световъртеж или мазоли. Скоро разбра, че трябва да сортира сбирката в три групи. Едната се състоеше от всичко, подвързано между две корици, тънки или дебели, захванати или поотделно. Всичко със структура, способстваща за укриването на нещо, трябваше да се разгледа по-подробно. Втората група обхващаше всичко, свързано с алхимията, окултизма и тем подобни загадъчни теми. Разбира се, тези две групи малко се припокриваха, но това бе просто предимство.

Последната група се състоеше от всичко останало. Ще рече чисто научен материал и тези тривиални бележки за домакинството например. Тях отдели настрана. Не искаше да си губи времето с подобни неща.

След това се захвана с физическата страна. Разглеждаше самата хартия, номерацията на страниците, вдигаше ги на светлината, за да търси водни знаци, проверяваше дали има допълнителни страници без номера, спираше при подгънати ъгълчета, при мастилени петна, които можеха да крият указания, рисунки по ръбовете, бележки в началото, проверяваше подвързията и гърба, накратко - бе обзета от интерес към всеки знак, съдържащ се в копията и микрофилмите, който можеше да й разкаже още нещо, на пръв поглед невидимо.