Евен се ухили саркастично.
- Значи ти като християнка можеш да правиш каквото си поискаш. Спасена си предварително.
- Не, естествено, че Бог ни следи, преценява и познава вината ни. Тегли ни на везната си.
Седяха в кръчмата докъм полунощ, обсъждаха над нови чаши кафе и чай, прекъсваха дискусията само за откъслечни посещения до тоалетната, нямаше начин да постигнат съгласие и времето отлетя. Сега вървяха към колата, свърнаха зад ъгъла и тръгнаха по тясната уличка, където бе паркиран фолксвагенът.
- На последния ден, когато Бог ще съди живи и мъртви, положението на везните ще определи къде ще свършим. Филмът не беше гротесков, както твърдиш, просто показваше обхвата на човешката вина, която Иисус е трябвало да изкупи със страданието си - обясни Кити, размахала енергично ръце. - Той е син Божи и е бил разпнат заради нашето спасение. Това е ядрото на Новия завет. Не можеш да си затвориш очите.
- Не е ли по-добре да бъдем съдени, докато все още можем да се разкаем и да станем по-добри? - попита Евен. Бяха стигнали до колата и той ровеше из джоба си за ключовете.
- Да - разпали се Кити - естествено, че е важно да станем по-добри, но волята Божия и...
- Млъквайте с тези глупости и ни дайте ключовете!
И двамата замръзнаха - Евен замръзна с ключа в ключалката. До задницата на колата се показаха двама мъже на около двайсет години и им препречиха пътя за бягство в тази посока. Единият потупваше предизвикателно с бухалка, другият държеше нож в лявата си ръка, ухили се и го прехвърли в дясната. Звук изотзад накара Евен да се извърне и успя точно да вдигне ръка, за да предотврати удар в лицето. Вместо това ръката му отмаля за няколко секунди и той изпсува сподавено. Нападателят зад тях отскочи назад, запристъпя пъргаво и се подготви за нова атака. Беше кльощава тийнейджърка, а до нея стоеше момче, едро като вол, което потриваше бокса в тениската си в очакване. Евен се намръщи. Двама отпред и двама отзад, добре режисирана клопка.
- Всеки да поема неговите - изсъска Кити и нападна с вик момчето с бухалката. Евен така се изненада, че не забеляза повторния, висок ритник на момичето, който го улучи до ухото. Залитна назад, удари се в колата и реши да последва тактиката на Кити. Като замаян пристъпи встрани, после приближи вола, престори се, че се спъва в собствените си крака и го нападна най-неочаквано, заби чело в носа му и коляно в корема му. Момчето зарева сърцераздирателно, получи няколко удара в бъбреците и изчезна превито по улицата, закрило лице с ръце, а от счупения му нос течеше кръв. Без да се замисля, че вече бе само срещу Евен, момичето нападна още веднъж, ритникът отново беше висок и Евен изтика крака му така, че да загуби равновесие и да падне на асфалта. За миг остана да лежи беззащитна на земята, така че можеше да я ритне, да я стъпче, да я възседне и да я бие до припадък, но той остана най-непохватно на мястото си, загледан как тя се претърколи и пак стъпи на крака. Зад гърба си чу силен вой и с ъгълчето на окото си видя как единият изпусна бухалката и залитна настрана, стиснал с две ръце слабините си. Гледката му излезе скъпо. Момичето го улучи с нов ритник на същото място като преди и асфалтът се изправи към него и здравата го удари по рамото. Той изстена и се претърколи, за да избегне ритниците, които очакваше да последват.
Кити го прескочи, нападна момичето като фурия, ритна го в корема и замахна към главата му с бухалка. Момичето
се обърна и побягна. Кити запрати бухалката след него, без да уцели.
- Внимавай - извика тя и посочи. Зад гърба му момчето с ножа тъкмо въртеше ключовете в ключалката на колата, Евен успя да се изправи на крака и го дръпна назад. Момчето размаха ножа диво, Евен залитна назад, а кръвта шурна над окото му и той започна трескаво да я бърше, за да може да вижда.
- Аз ще го поема. - Кити се втурна помежду им и вдигна една обувка от земята, повдигна я над главата си. Погледът на момчето последва автоматично ръката с обувката и затова не забеляза задаващия се крак. Той го улучи в слабините с пълна сила, за малко да го повдигне от земята. Кити отиде до него, както бе легнал на земята ревейки и превивайки се. Спокойно постави тока на ботуша си върху едната ръка и настъпи. Евен чу хрущене, понеже кокалчетата не успяха да понесат натиска, а воят се усили.
- Ти караш - измърмори той с дрезгав глас, обу си обувката и се затътрузи към мястото до шофьора. Потъна на седалката, а Кити запали колата и излязоха на улицата.
- Внимавай - викна Евен и посочи към момичето, което изникна пред тях с голям камък в ръка. Кити насочи колата право към него и то отскочи уплашено настрана, без да има възможност да замахне.
- Защо, по дяволите, не се разправи с тая докато имаше шанс - извика Кити и свърна по голямата улица, точно пред минибус, който наду сърдито клаксон.