- Млъквай и карай - изстена Евен и опипа слепоочието си.
Кити потегли към Е6 и Несуден без да попита Евен дали не предпочита да се прибере у дома. Хубаво, все едно му беше, точно в този момент не му пукаше за нищо.
Изведнъж пристигнаха и той осъзна, че или бе заспал, или бе изпаднал в безсъзнание. Измъкна се от колата с думкащо главоболие и последва Кити в къщата.
- Легни на дивана - каза му тя и веднага донесе риванол, лейкопласт и аналгин. Внимателно опипа челюстта и черепа му с умели пръсти.
- Няма счупвания - заключи. - Вземи аналгина, ще те отпусне. Само че няма да заспиваш, преди да се убедим, че нямаш сътресение на мозъка. - Проми раната на челото му и съобщи, че не изглежда чак толкова зле без всичката кръв по нея. Просто повърхностна рана. Утре обаче окото му щеше да бъде синьо.
- Супер - смънка Евен. - Перфектната вечер. Първо кетчупеният филм, цар на всички кетчупени филми, а после ме бият за първи път, откак се изнесох от къщи преди сто и двайсет години.
- Затова пък тази нощ ще се любиш с мен - оповести Кити и го избута в седнало положение. - И спри да се самосъжаляваш, мразя хленчовци.
- О, млъквай - измърмори Евен. Като нямаше желание да го слуша, можеше поне да го закара у дома. - С какво, по дяволите, се беше захванала? - попита я изведнъж. - Беше съвсем полудяла, удряше и риташе като мен преди двайсет години, сякаш имаш черен колан по кунг-фу или нещо подобно.
- Не мърдай - каза Кити и сложи лепенка на раната. - Един от другите треньори в училището има. Черен колан по карате. Води няколко курса за нас, останалите, и доста съм тренирала с него. Нямам колан, нито жълт, нито лилав, нито някакъв друг цвят от дъгата, но съм понаучила това-онова.
- Като например?
- Ами, например как мъжете често забравят да защитят най-чувствителното си място.
- О, така ли...? - отвърна Евен с ирония и се хвана за главата.
- Не, не главата, другото.
На Евен му беше лошо, виеше му се свят, главата му висеше накриво и мозъкът се бе завъртял на 40 градуса, та мислите не намираха пътя навън.
- Ела да се разходим, нуждаеш се от чист въздух и дви-
жение. - Кити го дръпна внимателно от дивана и го забута грижовно към мекия пролетен въздух. Обгърна го с ръка през кръста и поеха към брега. На свежия въздух главата му олекна с няколко килограма.
- Никога не удрям жени - каза й Евен.
- Какво искаш да кажеш? - Кити спря и го изгледа недоумяващо.
- Попита ме защо не ударих момичето, което ме нападна. Не мога. - Кити хвана ръката му и поеха по пясъка към лодката като стара двойка съпрузи. - След смъртта на майка ми... - Евен се потупа по джобовете с надеждата да открие някоя забравена цигара, но знаеше, че бе напразно.
- Да извадим ли лодката? - попита Кити. - Веслата са вътре, живея в район без никакви крадци. Евен отговори, като изтика лодката във водата. Кити отвърза въжетата и скочи вътре, той я последва и се свлече в задната й част.
- По дяволите, не искам да бъда като него, онази свиня - смънка той и се хвана за ухото. Изведнъж се почувства гроги. - Ще преобърна закона на Нютон и наследството му ще си отиде в гроба, по дяволите, ще го направя. — Кити го изгледа, без да отговори, загреба с веслата и лодката засъска по спокойната вода. - Наследството му ще си отиде в гроба - повтори той като някаква мантра.
Кити остави веслата настрана и провери въжето, преди да пусне котвата във водата.
- Ела - каза му и потупа предната пейка - тук можем да лежим.
Тя освободи няколко греди от страничната част на лодката, нареди ги по релинга подобно на допълнителни пейки и цялата предница на лодката се превърна в голямо легло с напречни процепи. В чанта в задната част на лодката намери одеяло и го постла върху дъските, легна по гръб и въздъхна към звездното небе.
Евен легна внимателно до нея, всички резки движения караха главата му да думка, сякаш я разбиваше хилти къртач. Взря се в мрака нагоре.
Тук, над водата, където не можеха да ги достигнат градските светлини, небето беше абсолютно ясно. Звездите го покриваха от край до край като килим и Евен отново се сети за Май и пътешествията до хижата в Рендален. Безброй вечери бяха прекарали на канарата пред къщата, загледани в Космоса. Показваха си планети и съзвездия. Май разбираше от тези неща. Той беше вещ в теорията, числата, тя намираше звездите, посочваше онова, което се криеше зад неговите числа. Но пък той се учеше.
Намери Малката мечка и Колата на Карлсберг (винаги си бе представял как Тор и Один карат датско пиво в нея), а и съзвездието, което се провираше между тях: Дракона. Видя и гъстото скупчване на звезди по ръба на Млечния път, онова, което никога не можеше да запомни... Касиопея? Проследи линия от Северната звезда, през Мицар (за която знаеше, че всъщност бе двойна звезда) в Колата и надолу и на изток към Спика, една от най-горещите звезди на небето.