- Да, да, спомням си - изръмжа Юхансен. - Дал-Хансен е пенсионер. Да не би да искаш да ни изложиш нови идеи?
- Не - отвърна Евен и започна да масажира горната част на носа си между очите. - Във връзка с назначението ми при вас аз подписах клетва за секретност на високо ниво, бях надлежно инструктиран съгласно закона за държавна сигурност или каквото по дяволите там беше и узнах каква отговорност изисква подобна секретна работа. Навярно съм единственият цивилен, запознат със системата ви за шифриране, та бе естествено да се погрижите да проумея колко сериозна е ситуацията. Но... - направи малка пауза, за да се увери, че другият му бе отделил цялото си внимание - инструктирахте ме също така да се свържа с вас, ако се чувствам под наблюдение, заплаха или в друго положение, което би могло да застраши нашата обща тайна.
- Къде си сега? - Гласът бе изгубил приятното си ръмжене.
- У дома. Но недейте да прибързвате. Искам единствено някой да дойде тук и да прегледа къщата, за да я подсигури срещу подслушване. Влизали са с взлом, но, доколкото виждам, нищо не е откраднато. Ето защо искам само да знам дали не са идвали тук, за да инсталират някоя мръсотия.
- Окей. Остани си вкъщи, докато дойде нашият човек. Ще пристигне с товарен автомобил на фирма за водопроводни услуги и ще се представи като Фин Поулсен. Ще дойде след час.
Евен благодари и прекъсна връзката. Загледа се в градината на съседите, която бе спретната, а между лехите имаше пътеки, облицовани с плочки. Не беше съвсем сигурен дали бе разумно да звъни на този Юхансен. После влезе вътре, обади се на банката и си уговори среща.
Едва тогава седна зад бюрото и извади макетно ножче от чекмеджето. Преряза внимателно тиксото и разтвори хартията в единия край на пакета, за да изсипе съдържанието. Тефтер, няколко дискети и купчина листи се показаха, сякаш всички те бяха леко смутени и неуверени на силната светлина от лампата.
Върху тефтера с почерка на Май бе изписано Работна тетрадка по Проекта Нютон. Разлисти я и откри, че бе оформена като дневник, започваше на 5 април 2004, преди година, и съдържаше записки по работата над книгата за Нютон, за която вече бе чел. Най-отгоре върху камарата листи имаше ново резюме, по-изчерпателно от предишното, което би могло да означава, че този плик бе изпратен по-късно от плика, оставен у Кити. Текстът, наречен от Май Първа тайна си беше в същия вид като вече познатия му. Отдолу се мъдреше Втора тайна с подзаглавие: Бог е всичко.
На Евен му се искаше да започне да я чете веднага, но реши най-напред да добие представа за остатъка от съдържанието на пакета:
- две дискети с надпис „Тайният живот на Нютон“ на едната и „Бележки“ на другата
- двайсет и три страници с бележки на ръка, познатите му отпреди плюс доста нови
- трийсет ксерокопия на страници от бележниците на Нютон
- шест страници с копия от книги за Нютон
- една Самотна страница със закодирано съобщение от един ред в средата
- петнайсет страници с прегледния план на Май какво искаше да включи във фактологическата част и какво щеше да се използва за подправки на измислените епизоди
- две страници с латински думи по азбучен ред и значението им на норвежки
- три страници с различни списъци с думи
- копие от молба до Кралския колеж в Кеймбридж за разрешение за разглеждането на оригиналите на различни книги (с кламер бе прикрепено оригиналното писмо с отговора, печат и подпис - разрешението получено)
Евен вдигна вежди с изненада, Май явно бе направила добро впечатление - рядко се случваше да дават подобно разрешение. По време на работата си като докторант той самият бе подал молба в университетската библиотека да види осем от оригиналните тефтери на Нютон от времето, когато е работил над Principia, но направо го отрязаха. Не можеше да си представи Кралският да е смекчил ограничителните си разпоредби.
Прегледа всичко отгоре-отгоре и извади бира от хладилника, отнесе Втора тайна на дивана и се намести удобно.
Глава 57
Втора тайна
БОГ Е ВСИЧКО
(или ЗА КВАДРАТУРАТА НА КРЪГА)
Тринити Колидж, Кеймбридж, Англия
Октомври, 1666
Младият студент седеше дълбоко съсредоточен над тетрадка, беше вечер и пламъче на свещ хвърляше неспокойна светлина върху листа, където пишеше букви ред след ред. Бяха повторения на същите пет съгласни и четири гласни, но винаги с нова подредба.
- Имаме проблем с W, Уикинс - въздъхна той. - Не получавам анаграма, която едновременно да звучи добре и да разказва нещо за собственика, не и с тази буква.