Тъй като не получи отговор, той надникна иззад рамо към колегата си, който седеше на стол с тежка книга на гърдите, устата му зееше отворена, очите бяха затворени.
Студентът погледна името си, ISAAC NEWTON, и въздъхна отново. На страницата се виждаха няколко варианта на кодово име под формата на анаграма, но никой не го задоволяваше напълно.
- Може би на латински - измърмори той и написа ISAAC NEUUTONUS.
В стаята настъпи тишина и се чуваше само спокойното дишане на другаря му и скърцането на перото по хартията. Въздишките му продължиха на равни интервали от време, когато се наведе над писалището и се предаде на упорития си нрав. Изведнъж хилавите рамене се извиха напрегнато, перото се понесе по-бързо, зачеркваше, пак пишеше, а той си мърмореше:
- ... едно, две U, едно V, две N, I е J, а... едно S идва в повече, хм...
Накрая се облегна на стола и се усмихна доволно към листа. Там пишеше JEOVA SANCTUS UNUS.
- Един свети Бог - възкликна той. - Това е кодово име, с което мога да стана известен.
Тринити Колидж, Кеймбридж, Англия
Февруари 1675
-... и трябва да ви напомня, драги господа, че са изминали съответно цели пет и шест години, откак получихте магистърска степен и се подписахте, че приемате 39-те тезиса на Англиканската църква. - Ефор Уъртман изгледа многозначително двамата си гости поред и с гримаса на изтощение се подготви за нов укор. Нютон се облегна леко настрана и планетата Марс се плъзна като златно кълбо по лицето на ефора подобно на символ на войнствения нрав на чиновника. На писалището му се издигаше голямата Птолемеева система от лъснат месинг с петте си орбити като ясни, правилни кръгове със Земята в центъра и Слънцето в собствена, по-удебелена орбита като слуга на земната планета - безвкусна обида - очевидно науката по времето на Птолемей се бе оставила да я подчини някакъв човешки възглед. Тя обаче си бе тъкмо на място върху писалището на ефора, този глупав невежа, който преди известно време дори се бе изказал положително за Антихриста и смяташе, че пътешествието до Рим, това гнездо на греха, трябваше да се превърне в част от образованието на всеки интелектуалец християнин. Болезнено потрепване премина по лицето на ефора, той се наведе над писалището със слабо задъхване и пак се изправи, избърса чело с кърпа. Погледна виновно професорите, които бе изпратил да повикат, и се приготви да заговори отново.
Професор Астън го изпревари:
- Проблеми със стомаха ли имате, драги ефоре? - попита го с дружелюбен интерес.
Ефорът кимна бегло и се облегна настрана, двамата гости доловиха слабо къркорене откъм вътрешните му органи и из стаята се разнесе миризма на развалени яйца. Изведнъж мъжът пребледня, изправи се с ужасена физиономия на пълното лице и забърза навън с ръка върху задните части.
- Струва ми се, че душата на природата го надви, завладя го вътрешна сила - отбеляза Астън с усмивка. Нютон се въздържа да коментира безвкусните афоризми на другаря си, това само би го окуражило да продължи.
Когато ефор Уъртман се върна и седна, Астън се покашля:
- Мъжът на сестра ми е асистент на придворния лекар и съвсем тайно е открил рецепта срещу хлабав стомах, срещу Diarea explosivo, както той го нарече. Рецептата се е харесала на придворния лекар, а не на последно място и на Негово Величество краля.
Ефорът го изгледа въпросително с блясък надежда в размътения поглед.
- Ами да. Взема се яйце и се вари, докато стане твърдо, т.е. осем-десет минути. После се бели кората и острият край трябва да сочи към фундамента.
Ефорът сбърчи чело.
- Фундамента?
- Да, към ректума. Ако ефорът предпочита по-народен израз, можем да кажем „дупката на задника“. Та значи, яйцето се натиква в ануса, ректума или както Вие предпочитате да го наричате, господин Уъртман, както се казва, скъпото дете има много имена, и се оставя да изстине. Когато вече е студено се взема ново яйце и процедурата се повтаря. Продължава се така, докато коремът се успокои. - Астън се облегна на стола с усмивка. - Както казах, кралят намира рецептата за превъзходна. - Направи кратка пауза. - А що се отнася до ръкополагането, споменато от ефора, трябва да кажа, че не ме вълнува обличането в попско расо или каквато и да било друга рокля, но с удоволствие бих дошъл да сваря яйца на ефора, ако пожелае.
Той му се намръщи, преди да обърне поглед към Нютон.
- Както знае ефор Уъртман - каза Нютон спокойно, - аз съм човек християнин, подобно на повечето останали хора. Освен това съм избран от Бога да бъда учен, който да разкрие Загадката на живота и да покаже на човека световната логика и хармония.
(Последното изречение беше подчертано с молив и в полето пишеше с почерка на Май: „твърде предвзето, трябва да се смекчи, макар Нютон на практика да е разсъждавал така за себе си Евен беше съгласен.)